Стигна до централната част на долното ниво, където бяха паркирани повече от сто автомобила. Времето изтичаше. Водата яростно се блъскаше в носа, ушите й бучаха, в гърлото си усещаше тръпчив вкус. Дафни приближи към един от членовете на екипажа на ферибота и се възползва докрай от интереса, който той прояви към нея.
— Слушайте — каза тя, като повиши глас, за да надвика шума на машините, — има ли някакъв закон, който забранява на една жена да помоли някой от тези добри хора да я откара с колата си?
— Не и що се отнася до мен — отговори мъжът. — Щом пристигнем, тези коли веднага потеглят. Не стойте край тях, защото ще ви изгоня. Опасно е.
— Благодаря.
— Има едно-две таксита — каза й той.
— Благодаря — повтори тя.
Информацията за такситата я накара отново да обмисли плана си. Ако успееше да го открие, тогава таксито щеше да й свърши работа. Можеше да тръгне след него. Твърде възможно беше обаче някой да я изпревари и да се качи на таксито преди нея. Или може би Аби Флек не пътуваше с кола, въпреки че в момента беше твърдо убедена в обратното. Той носеше със себе си доста голяма карабина, а вероятно и крадени вещи. Малко вероятно беше да е тръгнал пеш.
Хрумна й нещо. Предишната вечер, около единадесет часа, бяха стреляли по Болд. Брайс Абът Флек се беше качил на ферибота, който потегляше за Уинслоу в осем и половина — Озбърн разполагаше с неопровержимо доказателство за това. На следващия ден, днес сутринта, Флек беше пътувал с ферибота от Уинслоу до града. Вярно, имаше много фериботи, които пътуваха по обратния маршрут, но какви бяха шансовете Флек да се е върнал същата нощ, за да стреля по Болд? Струваше й се малко вероятно, ако не и невъзможно. Тя бръкна в чантата и грабна телефона — искаше веднага да се обади на Болд. Но докато се готвеше да набере номера вдигна поглед и забеляза, че сега в повечето, ако не и във всички коли, бяха насядали хора. От носа вече се виждаше ярко осветеното пристанище на Уинслоу. Ако искаше да направи това, нямаше никакво време за губене. Оставаше й само тази единствена възможност.
Дафни пусна телефона в чантата, изрепетира мислено няколко реплики за започване на разговор, пое към центъра на четирите реда коли и тръгна по пътеката между тях. Озърна се от ляво надясно и успя да огледа всички шофьори. Търсеше единствено мъже и нямаше намерение да се ограничи само с тази редица.
— Извинете — каза Дафни, — случайно да знаете как завърши срещата на „Маринърс“?
Надеждата, която се беше изписала по лицето на непознатия, се стопи.
— Те не играят днес.
— О! — възкликна тя. — Е, благодаря все пак.
Дафни продължи напред, подмина един микробус и спря до съседното БМВ.
— Извинете — каза тя, след като почука на стъклото, — знаете ли дали в Поулсбоу има магазин на „Костко“38?
— Съмнявам се — отговори мъжът.
— Благодаря — каза тя и продължи нататък.
Корабът плавно намали ход. Дафни искаше да я видят как моли колкото се може повече хора. По тази причина тя се движеше напряко, от левия към десния борд, като същевременно приближаваше назад към кърмата. Беше стигнала почти до средата на кораба, когато забеляза Флек. Той седеше зад волана на стар модел кадилак или плимут. От онези, които ненаситно гълтаха бензин.
Дафни приближи от дясната страна и почука. Колата беше с гюрук, който изглеждаше като прегоряла утайка от кафе — очевидно беше прекарал твърде много години изложен на влиянието на природните стихии.
Флек завъртя ключа, натисна бутона и прозорецът автоматично се отвори.
— Здрасти — каза той.
— Извинете — започна Дафни с лека смесица от кокетство, надежда и предпазливост, — случайно да отивате на север? — Единственият главен път на острова водеше на север, към моста при Агейт Пасидж.
— Сукуамиш — отговори той. — Искате да ви кача ли?
— До Поулсбоу — каза тя, като се престори на разочарована. Сега вече знаеше накъде пътува той — към градчето Сукуамиш в Порт Медисън, населено предимно с индианци. Флек беше проявил достатъчно разум да напуска града всяка вечер и достатъчно разум да се укрива на място, за което нито Болд, нито някой друг би се сетил да го търси — отвъд богатия район на Бейнбридж, в уединеното градче резерват.
— От другата страна на моста има казино. Минават доста коли. Мога да ви оставя там — предложи той. — Или слушайте какво ще направим — продължи Флек преди тя да успее да отговори. — Няма никакъв проблем да ви откарам до града. Някоя и друга миля повече, това е. Качвайте се.