Дафни се запита дали Лиан Кармайкъл щеше да си спомни за нея.
Болд приближи до масата, където седеше хлапето. Видът му беше заплашителен. Той едва сдържаше яростта си. Хлапето искаше да си даде вид, че не му пука от мъжа, но изцъклените му очи непрекъснато се стрелкаха към Болд, като на нервен шофьор, който непрестанно поглежда в огледалото за обратно виждане.
— Това е мъжът, който би искал да остане насаме с теб за няколко минути — продължи Дафни. — Да ти свали белезниците. Да застанете един срещу друг. Говорихме си за това, докато идвахме насам. Той, разбира се, няма да има тази възможност. Но се утешава с мисълта, че достатъчно дълго е работил в полицията, за да знае кои от арестуваните се радват на специално… внимание… от страна на други мъже. Достатъчно дълго, за да се утешава с мисълта, че ще те изнасилват нощ след нощ, анално, орално — ще те изнасилват, докато започнеш да кървиш, ще те изнасилват, докато вече няма да можеш да поемеш дори глътка вода. Ще те изпратят в лечебницата, където санитарите ще знаят какво си направил на малката Лиан — и ще направят всичко възможно да те излекуват както трябва. След което, разбира се, ще те изпратят обратно в ареста за поредния меден месец. И всичко това ще стане, преди да те затворят в голямата къща, където ще прекараш остатъка от живота си — който, по всяка вероятност няма да е много дълъг, като имам пред вид, че изнасилвачите на деца обикновено не доживяват до дълбока старост — зад решетките.
Болд се подпря с ръце на масата и се надвеси над заподозрения, лице в лице с него. Той сложи на масата пред хлапето две снимки. И на двете се виждаха женски китки, завързани с връзки за обувки.
— Миналия вторник вечер — каза той и замълча за миг. — Разполагаме с достатъчно сведения къде си бил, но искаме да потвърдиш едно-две неща.
Заподозреният се помъчи да се престори, че не му пука от Болд, но опитът му се оказа неуспешен. Най-сетне той сведе очи и погледна надолу към снимките.
— Тез на онуй момиче ли са?
— Тези са от вторник вечер — отговори Болд.
Хлапето присви очи.
— Вторник? — То побутна снимките напред и отново ги притегли към себе си. — Че вие я открихте в събота. Аз киризех от другата страна на улицата. Знаеше ли туй?
Болд отстъпи назад и вдигна ръка.
— Лу! — спря го Дафни.
Може би с този единствен удар Болд щеше да убие хлапето. Независимо от резултата, със своя укор тя му спести служебното разследване.
— Вторник вечер — повтори Болд. — Ще ни кажеш ли мястото?
— К’ви са тез глупости за вторник? — каза хлапето, затруднено да разгледа снимките заради белезниците.
— Къде беше миналия вторник вечер? — попита го Болд.
— Вторник вечер? — повтори хлапето и в осеяните му с петънца очи проблесна някаква искрица. — Нея вечер „Маринърс“4 имаха мач. Контрола преди началото на сезона. Изиграха няколко допълнителни части. В дванайстата Джуниър заби една топка от фал линията на трета база и подаде за победния пробег.
— Пазиш ли билета? — бързо попита Болд. — Имаше ли някой с теб? Можеш ли да кажеш по кое време беше там?
— Време?
— Искам да знам по кое време и къде си бил във вторник вечер — каза Болд. — Искам да ми напишеш всичко.
— Не ти се отваря парашутът, човече.
Болд така силно удари с ръка по масата, че дори Матюс подскочи. Хлапето се стресна и погледна уплашено към него.
— Хубаво ги разгледай. — Болд посочи към онова, което хората от лабораторията му бяха показали само преди няколко часа. — Връзки за обувки. Възли. Възли от вторник вечер. — Той посочи към двете снимки, без да споменава името на Санчес. — Ще отричаш ли?
Хлапето разгледа внимателно снимките и каза:
— Е, значи вече знаете, че тез не съм ги правил аз. Нали така?
— Не знам нищо за тях, докато ти не ми кажеш. Догадки имам колкото щеш. Мнения на специалисти — цял куп, когато става дума за държавна работа. Но свидетели? Мисля, че пред мен стои един.
— Да, ама не.
— Трябва да напишеш всичко — прекъсна го Болд. — И се постарай да започнеш с истината. Малката Лиан Кармайкъл, после вторник вечер…
— Бях на мача — прекъсна го хлапето. То посочи към снимките и каза: — Ей тук се вижда, че не съм бил аз. Туй са бабешки възли. Дърпаш и се развързват. Аз правя двойни. Станах спец по тях като бях бойскаут. Нали си бил при Кармайкъл! — заяви той на Болд, който не искаше да си спомня за ужасната гледка. — Завързана с двойни възли. Провери и ще видиш, че съм прав. Във вторник вечер бях на мача.