— Аз винаги съм права — отговори тя. — Просто ти невинаги се вслушваш в това, което казвам.
Събуди се от аромата на чай и кифлички. Дафни шеташе из малката кухня. Беше облечена с клин и потник от ликра, прилепнали като кожа по тялото й. Гледката му хареса повече от изгрева, който явно беше проспал.
Не искаше да облича изкаляните си и окървавени от побоя дрехи. Дафни очевидно беше предвидила това, защото му беше приготвила една тъмносиня спортна риза на Оуен Адлър с емблемата на „Ла Коста“, бельо и чифт спортни чорапи. Той не я попита нищо. Връзката им се беше проваляла два пъти — други обяснения не бяха нужни.
Болд се изкъпа, като едва помръдваше под горещата вода. Имаше чувството, че някои части от тялото му липсват, а други крещят с пълен глас. Чуваше само с едното си ухо.
Когато влезе в кухнята, освежен, но с изтръпнало от натъртванията тяло, намери на масата намазана с масло кифличка, бурканче със сладко от малини и бележка, на която с чертички беше нарисувано бягащо човече.
Закуси навън сам, като наблюдаваше сутрешното оживление, което цареше по езерото. Някакъв хидроплан се приземи върху гладката повърхност на водата сред завеса от сиво-зелени пръски. Ято патици се издигна във въздуха и зави на север, над Газуъркс Парк, сред грозната плетеница от тръби, открояваща се на фона на небето, която му заприлича на рафинерия. Изпитваше невероятно задоволство, че е жив. Странно, че за това трябваше да благодари на кучето, което толкова беше мразил.
Отхапа от кифличката. Ухото го заболя, когато започна да дъвче. Потърси в хладилника ябълково пюре или кисело мляко — нещо, което не трябваше да се дъвче. Откри една кутийка, на която пишеше „жива култура“. Тази мисъл го смути.
Градът се тресеше от престъпления, а колегите му нарочно си стояха по домовете и очакваха промяна в политиката на Управлението. Не разбираше какъв е смисълът на всичко това, както не разбираше и защо трима улични крадци ще се нахвърлят върху него с бухалка за бейзбол. Освен ако не се бяха изплашили, или побеснели от омраза към него, когато бяха видели полицейската му значка. Омразата можеше да накара и най-хрисимия уличен крадец да побеснее. И изведнъж се почувства изпълнен с омраза, а наоколо нямаше никой, върху когото да я излее.
Четиринадесета глава
— Къде е Мария Санчес? — попита Болд, като показа значката си на сестрата, която се намираше в сестринската стая.
Когато пристигна установи, че охраната я няма, а стаята е празна. Почувства се така, сякаш подът се беше изплъзнал изпод краката му.
Сестрата започна да проверява в компютъра и Болд се притесни, че тя не можа да му отговори веднага, без да прави справка.
— Преместили са я от интензивното отделение на третия етаж. Стая триста и седемнадесет.
— Значи е по-добре? — обнадежден попита Болд, като си спомни, че при последното му посещение състоянието й определено се беше влошило.
— Преместването показва, че състоянието й е стабилно — поправи го сестрата.
— Някакво движение… освен на очите?
— По-добре е да попитате лекуващия лекар — посъветва го тя.
Болд се качи в асансьора, както беше направил и на идване. За човек, който обикновено се качваше и слизаше по стълбите, усещането беше странно, дори унизително. Той се затътри по коридора, като с болка си помисли, че изглежда като старец. Баща му го беше възпитал, че човек не може да заобиколи болката, а просто трябва да премине през нея. В момента дори не беше взел аспирин. Опитваше се да застави крайниците си да се движат, ребрата да понасят дишането, а главата да не обръща внимание на пулсиращата болка.
Беше съобщил на Лиз, че са го пребили и са му задигнали парите и калъфа с полицейската значка и че кучето на съседите със сигурност е спасило живота му. И преди му се беше случвало да пострада по време на служба. За щастие Лиз не му вдигна скандал, че отново е предпочел да не отсъства от работа. Само каза, че иска да го види. Болд й обеща, че ще се постарае това да стане.
Лиз не знаеше, че крадците бяха използвали кодовото название К-9 и че един от тях се беше опитал да изпробва типичния за Марк Макгуайър10 удар върху главата му. Никой не знаеше — дори и Дафни — че дълбоко в себе си той подозираше, че нападението е поздрав от Кришевски — като онези стриптийзьорки, които чукат на вратата ти и вдигат градуса на празненството по случай петдесетия ти рожден ден. Покана от Кришевски да се разболее тежко от грип. Трябваше отново да помисли по този въпрос.
10
Марк Макгуайър — известен бейзболист, който играе на първа база в отбора на „Кардиналс“ от Сейнт Луис. — Б.пр.