Болд следваше потока от коли по посока на Куин Ан, изпълнен с очакване. Санчес не се беше опитала да го насочи към някой от приятелите си — беше сигурен в това. Ключовете го бяха довели до устройството за дистанционно управление. То беше свързано с Брукс-Гилман, случаят на взломна кражба, която тя беше разследвала, преди да я нападнат. Или поне така разсъждаваше той. Беше сигурен в това. Най-малкото, почти сигурен. Достатъчно, за да убеди Дафни да поемат към Куин Ан.
Къщата на Брукс-Гилман имаше изглед към Пъджет Саунд и към центъра на града. Преди да поеме по пътеката към входната врата, Болд застана на улицата и изпробва устройството за дистанционно управление върху вратата на гаража.
Вратата започна да се вдига нагоре.
Дафни възкликна радостно.
— Понякога — каза тя, — подобни неща наистина ме объркват.
— Разсъждавахме глупаво — заяви Болд.
— Дали? — попита тя.
— Във всеки един от случаите потърпевшите са твърдели, че вратите на ограбените къщи са били заключени. Дори полицаите, пристигнали първи на местопрестъплението, са посочили това в протоколите.
— И ние предполагахме — продължи тя мисълта му, — че вратите са били отворени с щанги, и когато собствениците са разбрали за кражбите, са се паникьосали и са ги заключили. А всъщност не е било така. Защото тези от нас, които заключват вратата от гаража към къщата си, се броят на пръсти.
Той кимна, натисна бутона на дистанционното управление и вратата спря да се вдига.
— Санчес е разбрала това. Напипала е единственото слабо място в схемата и е тръгнала по тази следа.
— Но все пак е нужно дистанционно управление за вратата на гаража. И какво? Може би този тип ги краде от визьорите на колите по автомивките и паркингите?
Вратата на гаража отново започна да се вдига, но този път Болд не беше натиснал бутона на устройството. Той погледна първо към ръката си, а после към къщата и посочи силуета на жената, която беше застанала в дъното на гаража.
— Може би тя ще успее да отговори на този въпрос — каза той.
Хелън Брукс-Гилман. С тире. Майка, чието дете беше израснало с Интернет. Сигурно фамилиите на всички семейства в квартала бяха с тире, помисли си Болд. Той подаде дистанционното управление на жената, като й обясни, че детектив Санчес е постъпила в болница и че Дафни е поела случаите на взломни кражби. Тя го пое, предпазлива, докато Дафни не й показа значката си, а Болд фотокопие на служебната си карта.
— Нямате ли значка? — попита тя.
— Калъфът със значката ми беше… откраднат. Дълго е за обясняване — отговори Болд, като се изкушаваше да издърпа ризата си и да й покаже синините по тялото си.
Дафни посочи устройството и попита:
— Ваше ли е това дистанционно управление?
Жената ги покани вътре.
— Дълго е за обясняване — отговори тя, като нарочно подражаваше на Болд.
Интериорът беше издържан в пастелни цветове и чам. Програмистите и финансовите директори изкупуваха дъските от външната облицовка на домове, строени през тридесетте години, и хвърляха цели състояния да ги превърнат в паркет, корнизи и дограма. Болд знаеше това от личен опит. Двамата с Лиз бяха направили същото с къщата си преди петнадесет години за една трета от цената и втора ипотека, която все още изплащаха.
— В протокола, съставен от първия полицейски служител, пристигнал на местопрестъплението, пише, че липсват следи от насилствено проникване в дома ви — каза Болд, като едва успяваше да сдържа нетърпението си. Вече имаше теория за това и му трябваше потвърждение.
Хелън Брукс-Гилман беше облечена с дрехи на РИИ и Нордстром13. Косата й, с подвити навътре краища, беше подстригана на черта над раменете. На ръката си носеше малък „Ролекс“. Беше обута с кожени яхтсменски обувки, въпреки че Болд се съмняваше дали може да управлява яхта.
— Кафе?
Болд отказа. В момента кафето му действаше като киселина.
— Имаше ли врати, случайно оставени отключени?
— Не. Странно. Същото попитаха и хората от застрахователната компания. Всички врати имат пружинни резета, които държим винаги спуснати. Понякога това може да причини неудобство. Например, тръгнеш да изхвърляш боклука, а вратата на кухнята се затваря след теб и после ти трябва ключ, за да влезеш.
13
РИИ (Рекриейшънъл Икуипмънт Инкорпорейтид) — фирма за спортни облекла, основана през 1938 г. Нордстром — фирма за спортни облекла, основана през 1901 г. — Б.пр.