— Трева? Жени? Продажби на дребно?
— Франки — каза Болд.
— Франки?
— Нямаше да те моля, ако не беше важно.
— Франки? — повтори Беър, отпи бира от бутилката и избърса устата си с ръка.
— Не ми трябва той — дори и да е замесен. Обещавам, че няма да го закачам. Интересува ме едно име.
— Ще му платиш ли? — попита Беър.
— Ти какво, да не би да си му импресарио?
— Само питам — отговори Беър.
— Ще му платя — отговори Болд.
Беър проявяваше склонност да се замесва в най-различни неща, а никой не искаше да се замесва в каквото и да било, когато ставаше дума за Франки. Включително и Болд.
— Франки няма да иска да има нищо общо с теб — по разбираеми причини. Сумата, която предлагаш, трябва да е страшно голяма. Схващаш ли какво искам да кажа?
— Страшно голяма сума — съгласи се Болд, — и може би ще помогна част от сегашните обвинения срещу него да отпаднат.
— С Франки се знаем от доста време — каза Беър. — Туй обаче не значи, че знам какви са отношенията му с прокурора. Нито пък ми трябва да знам.
— Една от нашите служителки е в доста тежко състояние — обясни Болд. — Може би Франки ще успее да ни помогне.
— Нали знаеш, че чета вестниците?
— О, значи Луд по звуците14 наистина върши работа.
— Ти какво, решил си да сечеш клона, на който седиш ли? Трябва ти име — добави Беър. — Това ли е всичко? Може би аз мога да ти помогна?
Обикновено Болд не обръщаше внимание доколко Беър се намира под влияние на наркотиците и алкохола. След години приятелство той го приемаше такъв, какъвто беше. Но сега забеляза, че се е надрусал малко повече от обичайното и реши да му обясни за какво става дума.
— Интересуват ме дистанционни управления за гаражни врати.
Беър прихна и от устата му се разхвърчаха капки бира.
— Трябва лично да говоря с него, Мечок. Готов съм веднъж да ти свиря безплатно през „Щастливия час“ — предложи той.
Беър се овладя, отпи още една глътка бира и каза:
— Хайде сега, ще се обиждаме ли? Откога двамата с теб играем на пито — платено?
— Двеста долара и сваляне на част от обвиненията — заяви Болд. — Ще му предадеш ли?
— Гаражни врати? — Беър се подсмихна и се зачете в етикета на гърба на бутилката, сякаш там се намираше някаква полезна за него информация, а после започна да го чопли.
Болд търпеливо чакаше, защото знаеше, че замаяният от дрогата Беър се чуди дали да му каже нещо или не.
— Внимавай с Франки — посъветва го той. — Напоследък си покрива краката с одеяло. Човек не може да разбере какво има под туй одеяло, докато не стане твърде късно.
— Разбрано — каза Болд.
Този израз му напомни за Боби Гейнис — тя го използваше толкова често, та той имаше чувството, че е нейна лична собственост. Гейнис беше единственият детектив от неговата бригада, който продължаваше да идва на работа въпреки грипа. На Болд му беше трудно да изрази с думи благодарността, която изпитваше от нейната проява на лоялност. Към действителността го върна Беър, който отпи дълга глътка от бутилката и се оригна шумно с явно задоволство.
— Кога искаш да ти уредя среща — сега или по-късно? Както кажеш.
— Колкото по-скоро, толкова по-добре. Имаш ли нещо против да отскоча до долу и да посвиря малко на пианото, докато му се обадиш? — попита Болд. — Доста време не съм идвал.
— Че кога съм имал нещо против?
— Знаеш къде да ме намериш.
— Знам — каза Беър. — На моето пиано, в моя клуб, докато чакаш да се обадя от моя телефон на моя познат. Да ти се намира някоя ограда за варосване? — добави той.
Франки Малиони седеше в електрическа инвалидна количка. От кръста надолу беше наметнат с одеяло, което скриваше безчувствените му крака, изсушени от атрофия. Преди девет години беше скочил от балкона на третия етаж на едно имение в испански стил, докато служителите от охранителната фирма се опитваха да разбият вратата на спалнята. Малиони беше паднал върху стоманения кожух на външния блок на климатика, като при удара гръбнакът му се беше прекършил като клонче. Това беше сложило край на успешната му кариера на крадец катерач. Въпреки липсата на доказателства, предполагаше се, че именно той е бил Вечерния бандит — прозвище, получено заради многобройните обири в домовете на богати възрастни двойки, вечерящи спокойно един или два етажа по-долу. Беше обвинен само за последната кражба, а присъдата му намалена заради тежкото му здравословно състояние, но застрахователните искове за липсващи бижута от кражби, приписвани на Вечерния бандит през последните три години възлизаха на седемстотин хиляди долара. Смяташе се, че сега се занимава с продажба на крадени вещи.
14
Луд по звуците — образователна програма от книжки, карти, плакати и аудиокасети, която развива умението на децата между 4 и 8 години да четат. — Б.пр.