— Кога?
— Преди един-два месеца.
— Кой?
— Тез джаджи, дистанционните де, бачкат с радиокристал. Ако имаш специална машинка и се скатаеш наблизо да гепиш сигнала, хич не е трудно да снемеш честотата.
Детективите участваха в подобни игри заради радостния трепет от откриване на част от мозайката. Болд обаче продължаваше да стои външно невъзмутим и сякаш недоволен от обяснението на Франки.
— Знам как се клонират дистанционни за гаражи — каза той. — На мен ми трябва човека, който е направил скенера на бялото момче, което спомена.
— Не сме се пазарили тъй! — възрази Франки и ноздрите му се разшириха от гняв.
— Спазарихме се, ако остана доволен, да уредя изпитателния ти срок да отпадне.
— Глупости!
— Трябва ми име.
— Никакво име не знам! — избухна Франки. — Ти к’во, да не си мислиш, че туй ти е някой магазин на „Рейдио Шак“15?
— Трябва ми името на човека, който може да прави тези неща, или на онзи, който е купил такова устройство — повтори Болд. — Ако ми кажеш едно от двете имена и то ми свърши работа, изпитателният ти срок отпада. Ако успея да заловя купувача, арестът ти ще бъде заличен от досието.
— Изпитателният срок отпада веднага, както се разбрахме — започна да се пазари Франки. — Намеря ли тоз техничар — арестът изчезва от досието ми.
Болд се усмихна, извади една визитка от джоба си и я остави на масичката.
— Ще играем по моите правила, Франки, не по твоите. И ако не стане до двадесет и четири часа, ще забравя, че някога съм те виждал.
Болд се запъти към товарния асансьор, с гръб към мъжа в инвалидната количка. Не се обърна назад. Само затвори вратата на асансьора и натисна бутона.
Осемнадесета глава
Гласът, който чу Болд по клетъчния телефон, звучеше някак неестествено — преправен по някакъв начин — и това веднага го разтревожи.
— Не пропускай това обаждане. Важно е за теб. — Разговорът прекъсна.
Болд вдигна глава и погледна Лиз, а после Кристин Джеймърсън, които седяха на масата срещу него. Това беше първата им вечеря без децата. Възрастните бяха изчакали да мине осем часа, докато и последното, Натали, най-голямата дъщеря на Джеймърсънови, си легна. Обаждането по клетъчния телефон притесни всички. Никой не проговори, но Джон Джеймърсън спря да дъвче и също погледна към Болд. Лиз и децата бяха прекарали повече от седмица в техния дом с шест спални и изглед към Лейк Уошингтън. На най-голямата стена беше окачен колаж на Гари Низбет16, а в дневната — статуетка на кон от Дебора Батърфийлд17. Приятелите им се бяха уредили доста добре.
Лиз беше приготвила агнешко за вечеря, като благодарност за предоставения им апартамент за гости. След побоя над Болд, изглеждаше, че тя и децата трябваше да останат тук още известно време.
Бяха седнали да вечерят преди по-малко от десет минути. Болд все още държеше клетъчния телефон в ръката си. Всички бяха вперили погледи в него.
— Трябва да ви кажа, че това беше някакво загадъчно обаждане да не пропусна нещо важно — обърна се Болд към останалите.
Вилицата на Лиз отново се спусна към чинията.
— Интригуващо — каза тя. — Струва си да се провери за какво става дума.
Очите на Кристин молеха Болд да забрави обаждането. Но нима можеше толкова лесно да престане да мисли за него? За какво „обаждане“ се отнасяше загадъчното съобщение? — чудеше се той. За телефонно обаждане? За обаждане по радиостанциите, свързано с оглед на някакво местопрестъпление? Последното като че ли изглеждаше най-вероятно. Трябваше ли да моли за извинение, за да си върши работата както трябва?
Какво разследване? — запита се той. Кой се беше обадил, за да го предупреди? Това беше човек, който знаеше, или можеше да узнае номера на клетъчния му телефон. Човек, който познаваше присъщото му любопитство.
Лиз предложи да провери за какво става въпрос.
— Провери това обаждане, скъпи. Как смяташ, за какво са измислени микровълновите печки?
Чувстваше, че дължи на Кристин да остане до края на вечерята. Но какво дължеше на Санчес? Ами ако това ново местопрестъпление беше важно?
— Ще се обадя набързо до Управлението да видя какво става.
— Агнешкото е вкусно и студено — каза Лиз без следа от обида в гласа. Нейното „изцеление“, нейната „нова вяра“ й помагаха да приема безболезнено подобни ситуации.
15
Рейдио Шак — верига от над 7100 магазина за електроника и електронни компоненти. — Б.пр.
17
Дебора Батърфийлд — р. 1947 г. Американска скулпторка, която създава произведенията си от отпадъчни материали. — Б.пр.