— Лу? — Беше Фил Шосвиц. — Имаш ли минутка време?
— Чу ли за Шок и Филип? — попита Болд.
— Чух — потвърди Шосвиц, — но ти се обаждам за друго.
Болд се опита да се съсредоточи, защото разбираше, че става дума за нещо изключително важно. След последната им среща Шосвиц сигурно беше започнал да поставя под съмнение доскорошното им приятелство.
— Слушам.
— Нещата не вървят добре за началника. Изправен е пред възможността Националната гвардия да поеме нещата в свои ръце и се кани да нанесе един-два бързи удара с надеждата да си разчисти сметките с някой и друг от по горните чинове.
При споменаването на началника сърцето на Болд силно затуптя. „Разчистването на сметките“ нямаше да помогне нещата да се оправят. Какво, по дяволите, ставаше? Той знаеше мнението на Шосвиц за новия началник и се страхуваше от най-лошото.
— Искам да ти кажа, че тази вечер няма да спиш. Трябва да се свържеш по телефона с всички твои подчинени, защото до неотдавна те бяха мои подчинени, и до един са най-добрите, с които разполагаме, затова никак не ми се ще да ги загубиш.
— Да ги загубя?
— Той се кани да изпрати сутринта над сто здравни инспектори да обикалят по домовете на отсъстващите и да проверяват кой от тях наистина е болен. Тези, които не са, ще бъдат обвинени в нарушение на трудовия договор и ще бъдат уволнени без право на обезщетение, като ще загубят и сумите, натрупани по 401К18.
Настъпи тягостно мълчание, нарушавано единствено от пукането на статичното електричество по линията. Последиците щяха да бъдат чудовищни: началникът щеше да разпусне Организацията и само за няколко часа да я преструктурира. Болд предвиждаше поредица от съдебни дела, които щяха да се точат с години и нов, по-млад състав на Управлението, който щеше да бъде верен на новоназначения началник. След разпускането на Организацията той можеше да договори нови заплати и да набира хора от цялата страна, като същевременно можеше да се споразумее с Общинската полиция и да събере двете управления под една шапка.
— Господи! — промълви Болд в слушалката.
— Хората ти трябва да се явят утре на развод, Лу, или ще ги изхвърлят от играта.
— Ако уволни толкова много народ, вместо сини тухли те ще започнат да хвърлят коктейли Молотов.
— Не допускай това да се случи с твоите хора, Лу. Започвай веднага да въртиш телефоните. Трябва да забравим всякакви търкания и да съберем колкото се може повече хора утре сутринта.
— Амин!
— И, Лу, обаждам се от монетен автомат, защото щом началникът разбере, че информацията е изтекла, със сигурност ще започне да търси изкупителна жертва. Няма да му хареса, че някои хора са били предупредени, а други са останали на сухо. Обаче точно така ще стане, колкото и да се стараем. Няма начин да се свържем с всички до сутринта. Просто искам да знаеш. Няма да се обаждам от дома си или по клетъчния телефон. Летището може да свърши добра работа — добави той, — в зала А има няколко редици с телефонни кабини.
— Разбрано. — Болд усети, че Шосвиц се кани да привършва разговора. — И, благодаря, Фил.
— Че нали затова са приятелите? — каза Шосвиц и затвори.
Палисейдс — яхтклуб с луксозен ресторант — се намираше на южния бряг на полуостров Куин Ан, укрепен с бетонни пилони и заобиколен от многобройни кейове, подслонили стотици бели яхти в отлично състояние, които блестяха на светлината на лампите. Тук имаше толкова тиково дърво, алуминий и стъклопласт, че с тях спокойно можеше да се построи купол над града.
Болд се наслаждаваше на панорамата, доволен, че Ла Моя беше избрал това място за срещата им. Цените в ресторанта гарантираха, че няма да налетят на някой свой колега полицай. Клиентелата на Палисейдс се състоеше от скъпо платени професионалисти и туристи със златни кредитни карти.
Болд тръгна покрай кейовете, като вдишваше дълбоко хладния нощен въздух и следеше неотклонния напредък на бавнодвижещата се кавалкада от светлини на щатските фериботи. Отдалеч забеляза характерния силует на сержанта. Уверен. Самонадеян. Дори агресивен. Човек, който не познаваше Ла Моя, не би се осмелил да приближи до него нощно време.
Болд се отправи мълчаливо към него, заобиколен от сребристото, прилично на блестящ гигантски клин или уста на акула отражение на далечните градски светлини в тъмната вода. Искаше му се да приключи с тази среща колкото се може по-бързо и да поеме към някой монетен автомат. Ако Шок и Филип не бяха станали жертви на нападение, щеше да отложи срещата.
18
401К — финансова схема за допълнително пенсионно осигуряване, вноските за която се удържат преди месечното възнаграждение на съответния служител да бъде обложено с данък. В някои случаи работодателят може да поеме част от месечната вноска. Натрупаната сума може да се изтегли най-рано когато служителят навърши петдесет и девет години и половина. — Б.пр.