— Е, значи знаем, че Чапмън е замесен в нещо — каза психоложката.
— Да, така е.
— Но не в какво и до каква степен.
— Не.
— Какво ще правим сега?
— Аз ще се върна при Джон, за да ми докладва докъде е стигнал. Ти започвай да въртиш телефоните. Трябва да спасим колкото се може повече хора, преди да е почнала сечта.
— Ще се обадиш ли, ако Джон е открил нещо?
— Телефонът ти ще дава заето — каза той — от всички тези разговори, които ще провеждаш.
— Лу…
За миг близостта между двамата му се стори толкова всепоглъщаща, че трябваше да си напомни за рискования полет на Икар близо до слънцето, или че и най-верният съпруг е подвластен на законите за земното привличане. Те се спряха пред вратата и за момент Болд изпита неловкото усещане, че може да се целунат; после се обърна и си тръгна.
Джон ла Моя живееше близо до брега на езерото в огромен апартамент на третия етаж на сграда, която преди тринадесет години беше използвана за лаборатория за наркотици. Тогава районът беше контролиран от престъпни банди. Лабораторията бе разбита при полицейска акция, в която участваше и един току-що постъпил в Управлението млад полицай, силно впечатлен от гледката, която след приключването на акцията се разкри пред очите му от другата страна на боядисаните стъкла на прозорците. Ла Моя не беше забравил тази гледка, нито пък района, заради многобройните повиквания по радиостанцията, с които го бяха изпращали там — при безредици, войни между уличните банди, убийства с нож. Той купи апартамента евтино доста преди облагородяването на квартала, възстанови интериора, постави алармена система и изстърга боята от прозорците, така че сега през тях се откриваше изглед към кейовете и ресторантите за туристи по Аляскън Уей, както и към величествените синьо-зелени води на Елиът Бей и заснежените върхове на Олимпикс20. Рядко се случваше редови полицай като Ла Моя да празнува намаляване на данъка върху прираста на капитала, но когато Конгресът гласува двадесетпроцентно намаление на допълнителната такса, Джон ла Моя организира бирен купон за петдесет от най-близките си приятели — повечето от тях жени.
Болд влезе вътре и Ла Моя пусна резето, което властно изтрака зад гърба му.
— Исках да се върнем към онова, което си видял в бара — каза Болд, след като му разказа за посещението при Чапмън, — преди да си легнеш, докато спомените ти са още пресни.
— Боиш се, че паметта ще ми изневери? Звучи ми като нещо, което по-скоро би казала Матюс — отговори Ла Моя.
— Нима? — попита Болд, смутен, дори разтревожен от забележката. — Откакто избухна грипа — опита се да се оправдае той — сме заедно по двадесет и четири часа в денонощието. Знаеш как е.
— Просто се занасям, сержант — ухили се Ла Моя.
— Добре, а сега нека да поговорим кой е бил тази вечер в „Петел и Бик“ — предложи Болд.
— Сержант, това е кръчма. Там сигурно имаше стотина души. Всичките полицаи. Какво очакваш, да ти изрецитирам списъка на личния състав ли?
— Имаше ли някой от Хранилището в бара? — прекъсна го Болд.
— От Хранилището?
— Чапмън се е появил там по някое време, но когато подхвърлих, че това не е любимата му кръчма, започна да нервничи. Двамата с Дафни смятаме, че може да сме сгрешили. Ами ако Шок и Филип са били замесени в нещо, за което Рон Чапмън е разбрал?
— Нещо, свързано с Хранилището? — каза Ла Моя, който веднага схвана накъде бие Болд. — Предполагам, че може и така да е станало. Ами Мария и вероятната й връзка с „Вътрешни разследвания“?
— Този въпрос ще го оставим за сутринта — отговори Болд. — Тази вечер искам да се занимаем с нападенията, докато следите са все още горещи.
Ла Моя затвори очи.
В началото, когато Болд беше започнал да работи с него, сержантът беше голобрад кресльо, схватлив, но малко по-самонадеян отколкото трябва. Сега по лицето му личаха следите от десетте години изтощителна работа в полицията и въпреки че устата все още издаваше ненадминатата му самоувереност, очите говореха за по-практичен, обръгнал мъж.
— Това, което си спомням — Ла Моя още по-силно стисна очи, — във връзка с Хранилището, е, че Пендъграс и някои от тамошните момчета доста се бяха разгорещили заради състезанието — квалификационна гонка от НАСКАР21, защото се опитвах да чуя нещо за онова извънредно спиране в бокса, а пък не можах — толкова силно викаха. В момента се опитвам да си спомня, но Чапмън сигурно се е появил някъде тогава. Може би съм погледнал и съм го видял, или нещо такова, нали разбираш? Доядя ме, че Чапмън продължава да ходи на работа и си помислих, че той ще си отнесе боя и че не мога да позволя това да стане и колко гадно щеше да бъде за всички там. После си помислих, че е глупаво от страна на Чапмън да цъфне в „Бика“. Нали разбираш? После започнах да се чудя дали и на него не са хвърлили някоя тухла като на теб, защото ти не си единствен, разбираш ли, и той сигурно е дошъл ядосан и готов да се разправя, или нещо подобно, от което желанието ми да му помогна взе да се изпарява. Искам да кажа, ако някой е толкова глупав, че да нахълта ей тъй, направо в онзи бар, сигурно заслужава да му скъсат задника от бой. А онова спиране в бокса беше заради някакъв проблем с връзката. Екипът беше загубил връзка с пилота, а никой не искаше пилотът да остане без връзка в последната третина на състезанието…