— Че кой няма? — попита Пендъграс.
Той се размърда, готов да затвори вратата, без да го е грижа за крака на Ла Моя. В този момент Болд видя стълбището, което водеше към втория етаж на къщата. Върху едно от стъпалата имаше чифт маратонки „Найк“. Той се зачуди, дали страничната емблема не беше скъсана в единия край. Болд беше видял подобна емблема на „Найк“ на сантиметри пред очите си, докато лежеше по лице на алеята за коли пред дома си.
Пендъграс бутна с лакът съпругата си, изрита ботуша на Ла Моя от прага и затръшна врата.
Докато вървяха обратно към колата, Болд каза:
— Започвам да си мисля, че ако бяхме претърсили килера в дома му или шкафчето му в Управлението, или пък багажника на колата му, може би щяхме да намерим бейзболна бухалка или балаклава22. И тогава нещата щяха да започнат лека-полека да се изясняват.
— Патладжан ли? Какво пък е това? — озадачен попита Ла Моя. — Да не би балаклава да е някой от онези гръцки сладкиши?
— Той е в бригадата на Кришевски. Нали така? — каза Болд, без да обръща внимание на невежеството на сержанта.
— Правилно.
— Е, може би това е всичко, което ни трябва да знаем.
Приведени, двамата се втурнаха в проливния дъжд към паркираната кола, като Ла Моя не спираше да се оплаква гръмко и да обяснява колко държи на якето си от еленова кожа.
Двадесет и първа глава
— Ти си ужасно мълчалив — каза Дафни, поразена от иронията на поставената на видно място табела, която напомняше на посетителите в болницата да пазят тишина.
Заради обичайните сутрешни дейности в коридорите имаше повече хора отколкото при предишните им посещения. Лекарите, следвани от студенти по медицина, правеха визитации. Сестрите и санитарите имаха измъчения вид на хора, претоварени с работа.
— Мисля — отговори Болд.
— За снощните нападения — довърши вместо него тя.
— Пендъграс е предан на Кришевски и е готов да направи всичко, което той поиска от него. Ти си психологът. Знаеш, че само една крачка дели ченгето от престъпника.
— Ако съдя по това, което ми разказа, обясненията на съпругата му звучат съвсем правдоподобно. Кажи ми тогава как това се връзва с Кришевски.
— Ти не можа да видиш очите му. Държанието му. Пендъграс, Райърдън… момчетата на Кришевски в Хранилището… всички подкрепят безрезервно това, което той прави.
— Което не значи, че са строшили нечия глава — отбеляза Дафни.
— Но биха могли.
Трябваха му отговори и все още смяташе, че Санчес е най-добрият източник, от който ще ги получи.
Мъжът от частната фирма, която осигуряваше охрана на стаята на Санчес, позна Матюс и Болд. Дафни влезе първа. На вратата имаше табела с предупреждение, че в стаята се използва кислород, но Болд си помисли, че можеха да поставят и други предупреждения. Нападението над тази жена сякаш беше нанесло дълбока рана в сплотеността на Управлението, то говореше за незаслужена преданост към Организацията и рушеше връзките между колегите полицаи. Болд беше дошъл да разбере дали Санчес е работила по вътрешно разследване, преди да я открият завързана за леглото и със счупен врат. Беше дошъл с надеждата, че нападението над нея ще се окаже просто взломна кражба, изродила се в побой. При липса на други доказателства случаят трябваше да се разследва именно като такъв. Рядко се случваше да пристъпи към разпит с надеждата, че предположенията и инстинктите му ще се окажат погрешни, но точно така се чувстваше, когато влезе в стаята и погледна към парализираната жена, която лежеше на леглото.
Погледът на Санчес непрестанно преследваше Болд. Умоляващ. Ням. Изпълнен с тъга. Една млада и жизнерадостна жена беше принесена в жертва. Мария Санчес беше попаднала в капан — духът й беше пленник на тяло, което не искаше да върне свободата й. През следващите няколко дни или седмици хирурзите щяха да разберат дали операцията щеше да върне тази жена към живота, който доскоро беше водила.
— Знаем, че това ще бъде трудно за теб, полицай — започна Дафни, след като я поздрави. Тя нарочно беше споменала длъжността й. Днес имаха нужда от помощта на полицейската служителка. Трябваха им честни и трудни отговори.
— В случая се появиха важни обстоятелства — уведоми я Болд.
Санчес с усилие затвори клепачи, а когато ги отвори, тъмнокафявите й ириси се вторачиха напрегнато в него.
— Искаме да ти зададем няколко въпроса — каза той и гласът му потрепери.