Тъй като на това се гледаше единствено като на евентуална позиция за преговори, характерът на положението на Кришевски оставаше под въпрос. Компромисът изглеждаше неизбежен. Цената за двете страни — в политическо и икономическо отношение — все още не беше изчислена.
— Изглеждаш ужасно — каза Ла Моя на Болд, когато влезе в канцеларията му. — Но това… — той посочи към препълнения с хора етаж — това е прекрасно.
На целия етаж кипеше трескава дейност.
— Курсанти, преминали едва половината обучение и произведени в униформени полицаи; униформени полицаи, произведени в цивилни детективи — възнегодува Болд. — Истински цирк. Никой не знае какво, по дяволите, трябва да прави. А пък се държат така, сякаш са ударили шестица от тотото, за бога!
— Не бъди толкова придирчив, сержант — каза Ла Моя. — Нали искаше всичко да свърши? До края на деня Кришевски си заминава. Всички искаха това да приключи. Като изгледаш два пъти всички серии на Зейнфелд23…
— Чувствам се повече като учител, отколкото като лейтенант — призна Болд.
Ла Моя се усмихна и каза:
— Чувам, че в нашия отдел са се върнали най-много хора.
— Тринадесет човека от общо седемнадесет — разочаровано заяви Болд. Искаше му се всички да се върнат.
— Да, ами другите четирима? Бедните, клетите хорица — каза той, като нарочно изопачи текста на песента на Уорън Зивън24. Ла Моя беше най-запаленият почитател на Зивън.
Болд добре познаваше тази предизвикателна усмивка на Ла Моя. При положение, че върху бюрото на всеки завърнал се на работа детектив, в това число и на сержанта му, имаше не по-малко от десетина случая, които трябваше да се разследват, посещението му не беше случайно.
— Е, разправяй — каза Болд.
— Обадих се тук-там — гордо заяви сержантът. — Не е застрахователна измама — каза Ла Моя, знаейки, че лейтенантът ще бъде разочарован. — Освен това опитах всичко, което ми дойде на ум, за да установя някаква връзка между жертвите… нещо, което да ми подскаже как нашият човек ги набелязва. Финансите им са наред. Поне аз не видях нищо съмнително. Имай предвид, че това са само първите резултати. Очаквам още няколко обаждания. Може би все пак ще открием нещо. Някоя бензиностанция, която са посещавали. Универсален магазин. Някакво място, където всички са ходили.
— Че защо тогава си се ухилил така? — подозрително попита Болд.
— Как? — Ла Моя отново се ухили.
— Ще ми кажеш ли най-сетне какво си изровил, или цял ден ще се хилиш насреща ми?
— Кой казва, че съм изровил нещо?
— Джон…
— Това не е кой знае колко убедително доказателство, сержант. Просто връзка. Разбира се, може би точно онази връзка, която търсим — самоуверено добави той, за да подразни лейтенанта, — но не е нещо, с което можеш да се явиш пред Шосвиц или Хил.
Болд предпочете да замълчи, за да не поощрява словоизлиянията на сержанта. Ла Моя щеше да увърта колкото се може по-дълго, за да накара Болд да го моли.
— Ще ме мориш с мълчание, а? — изръмжа Ла Моя.
Болд го изгледа безучастно, без да отговори.
— Добре де. Ти искаше да разнищя историята със застраховките. Е, направих го. Хубава идея, струваше си да поработи човек върху нея. Но нищо не открих. Нищичко. Една голяма нула. След това се натъкнах на нещо неочаквано и си казах: „Опс, оттук може да изскочи някой заек!“ — Той почака Болд да реагира, но лейтенантът мълчеше.
В този момент ситуацията придоби характер на състезание и Болд най-сетне се предаде.
— На какво се натъкна?
— Дяволски късмет имах, че се натъкнах на това, защото и през ум не ми беше минало да търся подобно нещо. Нали знаеш? Нали знаеш как става, сержант? Търсиш дървото, пък не виждаш гората. А тя е пред очите ти. Нож… пистолет… Не знам…
23
Джери Зейнфелд — американски телевизионен комик. През 1992 и 1993 г. получава награда за най-добър актьор в комедиен сериал. — Б.пр.
24
Уорън Зивън — американски певец, композитор и инструменталист, роден през 1947 г. в Чикаго. — Б.пр.