— „Затворници осигуряват печалба“ — прочете Дафни заглавието на ксерокопирана статия от преди две години, която беше открила в градската библиотека на Денвър.
— Продължавай да четеш — каза Болд. Той нарочно беше избрал този час за посещението им, като знаеше, че най-вероятно рекламната кампания по телефона ще бъде в разгара си вечерта, когато операторите можеха да хванат семействата на вечеря или пред телевизора.
Тя продължи да чете. Обществеността била възмутена, а политиците впечатлени от перспективата да се намалят средствата за издръжка на изправителните заведения. Съобщаваше се за „недоказани обвинения“ срещу „неназовани щатски служители“, получили подкупи да лобират за идеята за частни затвори пред щатските законодателни органи. Но с три такива вече действащи в Колорадо частни заведения и още две, които в момента се строяха, тези обвинения изглеждаха безпредметни. В Невада имаше четири, в Айдахо — две. Федералното правителство се беше включило в играта. Изправителните заведения бяха станали частни. Болд и Матюс възнамеряваха да използват факта, че щатът Вашингтон беше получил подобна оферта, за осъществяването на която беше насрочен референдум през есента, по време на изборите.
Болд намери паркинга, предназначен за посетители. Голяма табела напомняше на шофьорите да заключват колите и да прибират ключовете.
Изправителните заведения, попаднали в частни ръце, бяха оборудвани по последната дума на техниката. Вратите с електронни ключалки изискваха както отпечатък от дланта на надзирателя, така и магнитен ключ с размерите на кредитна карта, за да се получи достъп до различните части на крилото за затворници на общ режим. Сградата представляваше осмоъгълник, а единствената будка за надзиратели се намираше в центъра му, което позволяваше да се държи под око всяка килия. Авангардната технология за охрана се допълваше от видеокамери за наблюдение, инфрачервени датчици и електронни устройства „Лоу Джак“26, прикрепени около глезените на всички затворници. Очевидно щатът Колорадо не можеше да си позволи да построи изправително заведение с подобна система за охрана, но все пак можеше да отделя четиридесетте хиляди долара, необходими за годишната издръжка на всеки затворник.
Болд не беше посмял да се свърже сам с Итъридж Корпорейшън, тъй като много добре знаеше, че частните компании никак не обичат представителите на закона да откриват грешки в техните бизнес планове. Вместо това той помоли един приятел, работещ в системата на изправителните заведения на щата Вашингтон, да се обади по телефона и да ги представи като двама детективи, командировани по служба в Колорадо, които биха желали да разгледат изправителното заведение на Итъридж в Джеферсън Каунти и най-вече да се запознаят с тъй наречената „програма за частна търговия“, по която работеха затворниците, изтърпяващи наказанията си в крилото за общ режим. Директорите на Итъридж, които знаеха за предстоящия референдум в щата Вашингтон, видяха в тяхно лице представители на потенциален клиент.
Болд и Дафни бяха посрещнати от управителния директор на заведението — четиридесет и пет годишен мъж с късо подстригана коса и твърд като стомана поглед. Двамата му административни помощници, около тридесетгодишни мъже, заприличаха на Болд на бивши армейци или морски пехотинци. Корпорациите явно знаеха откъде да набират служители.
— Впечатляващо — каза Болд, като посочи системата за охрана, през която той и Дафни току-що бяха преминали.
Началникът на затвора, словоохотлив като истински търговски агент, определено нарушаваше общоизвестния стереотип. Той не приличаше на нито един от началниците на затвори, с които Болд беше имал възможност да се запознае през годините на служба в полицията.
Обиколката продължи четиридесет минути, като през цялото време домакинът им наблягаше на съвършената техника за охрана на заведението. Инфрачервените датчици бяха толкова чувствителни, че можеха да „уловят телесната температура на всеки бозайник, по-голям от плъх“.
— Кои други затвори сте обиколили? — попита началникът, очевидно готов да посрещне предизвикателствата на конкуренцията.
Той ги поведе по дълъг гол коридор. Дафни цитира едно от имената, споменато в статията, която беше чела на глас преди по-малко от час.
26
Лоу Джак — система, използваща радиочестоти за откриване и проследяване на откраднати автомобили. — Б.пр.