— Ние наистина извършваме проучване — потвърди Болд, — но не за нов затвор.
Дафни, която винаги безпогрешно напипваше слабото място на опонента, добави:
— Нашият щат действително има намерение да сключи договор за построяване на частно изправително заведение. Ако се завърнем в Сиатъл с благоприятни отзиви…
— Сигурно има някаква грешка — каза началникът на Болд, като добре си даваше сметка какви неприятности можеше да причини това не само лично на него, но и на самата корпорация.
— От канцеларията на градския прокурор вече са се свързали с Колорадското управление за изправителни заведения. Частен или не, именно те отговарят за затвора. Тази история може донесе големи неприятности на всички засегнати — заяви Болд. — Това е единствения начин да се доберем до необходимата ни информация.
— Ще трябва да завъртя един-два телефона — каза началникът на затвора.
— Разбирам — отговори Болд.
— Какво точно ви трябва?
— Достъп — отвърна Болд.
— Може би ще е най-добре да започнем, като намерим подходящо място, където да поговорим — предложи Дафни.
Началникът не можа да скрие възмущението си.
— Това никак няма да се хареса на ръководството на корпорацията — каза той.
— То не се харесва и на един от нашите полицейски служители, който е парализиран от врата надолу — заяви Болд.
Двадесет и седма глава
Дафни се възползва от точките си по програмата Фрикуънт Флайър Майлс27, за да получи по-хубава стая в хотела, което означаваше няколко квадратни метра повече, дълбока вана с устройство за воден масаж и изглед към Скалистите планини. Щом се озова в своята стая, Болд поръча каничка чай „Ърл Грей“ и след като му го донесоха напълни ваната с гореща вода и прекара двадесет прекрасни минути потопен в нея, усещайки как схванатото му от побоя тяло постепенно се отпуска.
Когато децата му бяха малки, Болд се къпеше заедно с тях и все още пазеше прекрасни спомени за водни пръски, смях и сапун в очите. Семейството ужасно му липсваше. Искаше да приключат този случай, грипът да свърши и семейството му да се завърне у дома невредимо.
Дафни се обади да му каже, че е резервирала маса за вечеря в ресторанта — задължително трябваше да бъде със сако и вратовръзка. В гласа й се долавяше възбуда.
Разследването, помисли си той и изглади една риза, която се беше измачкала в пътническата чанта.
Вечеря. Двамата сами в хотел на хиляди километри от дома. Може би Шийла Хил трябваше да изпрати Ла Моя вместо него.
Изпълнен с носталгия по дома, той се обади на Лиз. След болестта тя сякаш беше преоткрила себе си. Живееше чисто, обърнала поглед към духовното, вглъбена, по-спокойна от всякога. Истински стожер. Досегът й със смъртта беше засилил нейното желание за живот. Не предявяваше никакви претенции към него, освен да бъде пълноценен баща за децата им, и правеше всичко възможно да го подкрепя в работата му, която не намираше най-подходяща за него. Заплатата й в банката беше добра и от време на време се опитваше да убеди Болд да си потърси работа в охраната на някоя от мултинационалните гигантски корпорации в Сиатъл. Но не настояваше твърде упорито. Веднъж почти беше стигнал до интервю в Боинг.
Разговорът им протече добре — тя се радваше, че отново си е у дома с децата. Болд изобщо не спомена за предстоящата вечеря с Дафни, въпреки че на няколко пъти имаше чудесна възможност да го направи. И когато остави слушалката, се зачуди защо не й беше казал.
Той стегна вратовръзката, при което почти се задуши. В стаята му бяха донесли факс от четиридесет страници. Адвокатите на Итъридж бяха взели правилно решение — в ръцете си държеше част от списъка с телефонни обаждания по рекламната кампания на Консолидейтид — номерата с код на областта 206.
Дафни беше облякла кремава копринена блуза с тясна, закопчана догоре яка столче, която скриваше белега й. Над едва загатнатите очертания на финия й дантелен сутиен изящно падаше наниз от перли, който се надигаше и спускаше при всяка нейна дума. Около нея се разнасяше свежо ухание.
Щом я погледна, по цялото му тяло се разля топлина, сякаш беше изпил чаша коняк.
Тя бавно отпиваше от своето „Пино ноар“, а Болд от боровинковия си сок.
— С помощта на своите компютърни терминали — каза тя, — Нюмън и Консолидейтид осигуряват на тези затворници, осъдени за углавни престъпления, достъп до данъчни оценки на имущество, пълни кредитни досиета, брой на членовете на семействата, брой и стойност на регистрираните превозни средства… Какво са очаквали, че ще се случи?
27
Фрикуънт Флайър Майлс — програма за авиационни компании, предназначена да насърчава пътниците, използващи често услугите на една и съща компания. Срещу определено количество прелетени мили те получават безплатни билети, отстъпки при настаняване в хотели и пр. — Б.пр.