— Да, разбирам. Най-добре се обадете на сержант Джон ла Моя. — Болд му продиктува директния номер. — Аз ще се обадя на Ла Моя от някой телефонен автомат на летището, за да го предупредя, или на вас, ако не успея да се свържа с него… ако двамата все още не сте говорили.
— Разбрано. Това, което открих, ще ви хареса — добави Рагмън. — А може би не. Така или иначе то ви трябва, лейтенант.
Болд затвори телефона, изчака Дафни да приключи разговора си и й каза:
— В системата на Колорадо фигурира още един Флек. Може би роднина.
— И който понастоящем сигурно живее в Сиатъл? — предположи тя.
— Заслужава си човек да си поблъска главата — съгласи се Болд.
— Ето защо Флек отказа да ни съдейства — каза тя. — Може би прикриваше брат, братовчед? — Дафни беше доловила нещо странно в поведението му. Може би точно това беше обяснението.
— Струва си да проверим — каза Болд.
— А този разговор, който току-що проведох? — обади се тя. — Номерът, който е набирал от телефонния автомат в Итъридж? Изглежда става дума за клониран клетъчен телефон. По сметката му има десетки разговори, които клиентът оспорва.
— Клонираният номер осигурява анонимност. Сигурно си права — съгласи се Болд.
— Което означава, че трябва да пипнем този тип на място, за да го свържем с Флек — независимо дали е роднина или не. Но няма да имаме тази възможност, защото ще разбере всичко от шумотевицата в медиите.
— „Изпревари часовника“29 — подхвърли Болд, като си спомни за телевизионното състезание от своята младост.
— Смяташ ли, че допуснахме грешка, Лу? Като го разпитахме? Разкрихме картите си? Може би трябваше да го проучим по-подробно. Да избегнем целия този шум.
Болд смяташе, че тя вероятно има право, но знаеше също така, че в процеса на едно разследване не можеш да се връщаш назад. Затова не отговори направо.
— Ще се захванем с този роднина на Флек и с клетъчния телефон, който е набирал. Трябва да действаме бързо, преди вечерните новини да раздуят случая. Може би ще извадим късмет.
— Откога започнахме да разчитаме на него? — попита Дафни.
Тридесета глава
Когато се върна в Управлението, Ла Моя си помисли, че огромният куп папки, който го очакваше на бюрото, сигурно беше някаква жестока шега. Може би от страна на Болд, за да му покаже колко трудно му е било по време на неговото отсъствие. На бюрото му бяха струпани документи за девет текущи разследвания. Ла Моя беше посетил две от местопрестъпленията и беше получил протоколи от останалите седем. В същото време трябваше да изпълнява задълженията на детектив от „Взломни кражби“ и „Специални нападения“ и на сержант от „Убийства“, а беше на работа едва от два дни.
Когато някакъв тип от Колорадското управление за изправителни заведения, който се представи като Рагмън, се обади и спомена Болд, Ла Моя веднага се съсредоточи върху съобщението му — името на вероятен съучастник.
Той записа името — Брайс Абът Флек — в бележника си.
— Списъкът с прегрешенията на големия Флек е дълъг колкото ръката ти — каза Рагмън. — Младеж, превърнал се в закоравял престъпник. По последни данни, грози го двойна опасност. Ако още веднъж го осъдят за углавно престъпление, ще го тикнат зад решетките за петнадесет години без право на предсрочно освобождаване.
— Флек — повтори Ла Моя, като четеше от бележките си. От предишния си разговор с Болд беше научил за безрезултатния разпит в Итъридж. Беше помолил един свой приятел в „Интер Сел“ да провери номера на клетъчния телефон, на който Дейвид Ансел Флек се е обаждал от затвора и преди десетина минути се беше свързал с Матюс, за да й съобщи неприятната новина, че номерът наистина е бил клониран.
— Досието му е пълно с данни за това, което един от полицейските служители е определил като „неуравновесения характер на тази личност“ — предупреди го Рагмън. — Споменава се и за някаква психиатрична оценка, въпреки че в момента не разполагам с нея. Според мен той е куче, което хапе. Малкият брат е кротък в сравнение с него. През деветдесет и трета Брайс пребил двама униформени полицаи, които се опитали да го арестуват — и двамата трябвало да постъпят в болница, единият със строшен врат.
— Строшен врат? — повтори Ла Моя, като смъкна краката си от бюрото и изправи гръб на стола. — Имаш ли някакви фалшиви имена на този негодник?
— Ще ти трябва остър молив. Списъкът е дълъг. Няма ли да е по-добре, ако ти изпратя по-голямата част от данните по факса?
29
Изпревари часовника — забавно американско телевизионно състезание с участие на публиката, вървяло с прекъсвания между 1950 и 1980 година. — Б.пр.