— Той фигурира ли в Уест Крайм? — попита Ла Моя.
— Националната база данни за престъпници — каза Рагмън. — Разполагате ли вече с нея, момчета?
— Абсолютно! Имаме достъп до Уест Крайм, Националната база данни за престъпници и всички федерални бази данни.
— Значи ще намериш фалшивите имена — каза Рагмън. — Все пак ще ти изпратя по факса записките си, в случай че тази информация все още не е въведена в базата данни. Накратко, става дума за следното: той е крадец, който проявява предпочитания към електронна апаратура. Склонен е към насилие, когато се налага, което предполагам, е непрекъснато. Имайте пред вид и си сложете предпазни жилетки.
— Разбрах — каза Ла Моя, докато очертаваше с все по-дебел кръг името Брайс Абът Флек, докато то започна да се откроява на страницата в бележника му.
Ла Моя се обади на Болд, който каза:
— Не мога да говоря по клетъчния. Ще ти се обадя от летището.
Разговорът приключи.
Ла Моя влезе в Националната база данни и изтегли досиетата на двамата братя Флек. Брайс Абът Флек се подвизаваше под шест фалшиви имена, всички завършващи на „к“ или „ек“. Въведе различните имена, като ги раздели със запетайки. После претърси архива на Управлението, архива на Кинг Каунти и всички щатски архиви. Липсваха данни за арести. Опита с колорадския регистрационен номер на колата на Флек — син микробус „Додж“. След молбата, която отправи към пътната полиция, вече разполагаше с пет акта за неправилно паркиране, издадени на територията на щата. Липсваха квитанции за платени глоби. Всички актове бяха издадени в район, обхващащ три квартала в Балард. Първият акт датираше отпреди година, същия месец, когато Дейвид Ансел Флек е бил осъден. Парчетата от мозайката започваха да се подреждат. Възбудата на Ла Моя нарасна.
Като барабанеше с пръсти по бюрото, той се замисли как да открие адреса и да спипа Брайс Абът Флек. Единият от начините беше да обиколи с кола трите квартала, като се оглежда за този син микробус с колорадска регистрация, и ако го откриеше, да го постави под наблюдение. След това щеше да изчака появата на Флек, като се надяваше да го проследи до апартамента му, който също щеше да постави под наблюдение. Това обаче щеше да отнеме доста време и да ангажира твърде много хора.
Ла Моя се свърза с един свой приятел в телефонната компания Ю Ес Уест, но и тук удари на камък. Нито едно от фалшивите имена на Флек не фигурираше при тях. Нищо чудно — при положение, че този тип използваше клониран клетъчен телефон, защо му беше да си инсталира обикновен апарат?
Ако Флек беше наел стая или апартамент, Ла Моя нямаше начин да открие къде е той. Липсваха данъчни декларации и сметки за вода и ток, поне той не успя да открие такива. Сержантът напрегна мозъка си за някакъв друг начин да открие този тип, да го открие бързо, преди Флек да чуе новината, че брат му е бил разпитван от служители на сиатълската полиция. Когато това станеше, Флек със сигурност щеше да се скрие и най-вероятно повече нямаше да се покаже. Замисли се дали да не каже на информаторите си по улиците — разполагаше с полицейска снимка на Флек, която беше свалил от националната база данни. Имаше пред вид магазините за алкохол, пицариите, момчетата, които разнасяха пици. Обади се на свой приятел в едно кредитно бюро, но на нито едно от фалшивите имена, под които се подвизаваше Флек, нямаше издадени кредитни карти, отпуснати заеми или открити банкови сметки. Накрая реши, че най-добре ще бъде да използва патрулните полицаи, за да претърсят Балард за сини микробуси. Пусна съобщение до подвижните терминали за данни, с което уведоми едновременно почти двеста патрулни коли.
Един час преди самолетът на Болд и Дафни да кацне на летище Сийтак30, двама патрулиращи полицаи от Управлението съобщиха на Ла Моя по радиостанцията, че някакъв син микробус с колорадски номера зарежда бензин на една бензиностанция на по-малко от пет пресечки от мястото, където Ла Моя се намираше в момента. Сержантът не хранеше особена надежда, когато беше издал заповед „Търси се“ за микробуса. За негова изненада през последните тридесет минути четири пъти му съобщаваха за сини микробуси в района. Само след няколко минути Ла Моя получи необходимото потвърждение — това наистина беше микробусът на Брайс Абът Флек.
Долу-горе по същото време сержантът паркира своето червено като пожарникарска кола камаро, модел 1968 година, от другата страна на улицата срещу бензиностанцията. Черният маркуч на колонката висеше като слонски хобот от резервоара на микробуса. Шофьорът не се виждаше никъде. Той забеляза патрулната кола, която обикаляше на около пресечка от него, обади се по радиостанцията и нареди на полицаите да паркират така, че да не се виждат. След това се обади на дежурния диспечер и нареди всички патрулни коли на Управлението да спрат на не по-малко от десет пресечки от бензиностанцията. Не искаше нищо и никой да предупреди Флек за тяхното присъствие. Когато поиска да изпратят още десет необозначени коли, дежурният му се изсмя в лицето.