— Този тип е превъртял.
— Каква работа имаше с него?
— Аз ли? Никаква работа, човече!
Гейнис го притисна към тухлената стена.
— Я пак си помисли — каза тя.
— Никаква работа нямах с него.
Гейнис вкара коляното си между краката на младежа и рязко го повдигна нагоре.
— Онзи пищов, дето носеше, ще ти струва цяла година на топло. И лейтенантът, и аз вече губим търпение. Ако искаш да лежиш цяла година в пандиза, продължавай да разправяш, че си нямал никаква работа с него. Двамата с лейтенанта си имаме достатъчно задължения, за да ти дадем втора възможност. Ясна ли съм?
— Железария — каза младежът.
— Оръжия? — попита Болд.
— Да кажем, че познавам тоз-онзи в занаята, а?
— Да кажем, че си колекционер — поправи го Гейнис. — Как ти звучи? Няма нищо незаконно да колекционираш оръжие.
— Все тая. Аби е превъртял, чаткаш ли? Готов е да се сбие за едното нищо. И като дойде при мен, аз какво, да му кажа „не“ ли?
— Разбира се, че няма да му кажеш „не“ — отвърна Гейнис.
— Ама не можех да му кажа и да, щото моите познати… — продължи той, като се мъчеше да срещне погледа на Гейнис. — Е, ами нямах туй, дето му трябваше.
— И какво му трябваше? — попита Болд.
— Полуавтоматична дълга цев. Нямаше нищо против и руска да е, ама искаше специален немски оптичен мерник.
— Карабина със снайпер? — недоверчиво попита Гейнис.
— Туй не е по моята част — каза младежът.
— Бас държа — отговори Болд, като се зачуди дали той самият не е избраната жертва. — Кога беше това? — попита той.
— Към три, пък може да е било и четири часа.
— Днес? — изпъшка Болд.
Флек им водеше с близо осем часа преднина.
— И ти го препрати към твой колега колекционер? — попита Гейнис, като го насочи отново към целта на разговора им.
— А ти какво щеше да направиш?
— И как се казва този човек, този твой колега колекционер? — отново попита тя.
— Макалистър — прошепна младежът толкова тихо, че Болд не беше сигурен дали думите бяха излезли от неговата уста.
— Аз познавам Макалистър — обърна се Гейнис към лейтенанта. Тя отново смушка заподозрения в слабините и го предупреди: — Ако си ни издънил, веднага ще те пипнем. Разбра ли?
— Аха, разбрах.
— Защото ако Макалистър не е чувал за този тип, независимо дали лъже или не, теб ще подгоним. И втора възможност няма да имаш. Тъй че, мой човек, не бързай, помисли си какво те чака, ако ни пращаш за зелен хайвер. Не знам защо, но си мисля, че право натам си ни засилил.
— Мани Уонг — поправи се младежът. — Не Макалистър. Мани Уонг. В китайския квартал. Повечето от стоката му е китайска, ама Аби рече, че и китайска може да е, стига да му намери онзи немски оптичен мерник.
— Не го знам този — обърна се Гейнис към Болд. — Никога не съм чувала за него.
— Няма страшно — отговори Болд. — Познавам човек, за който няма тайни в този квартал.
Тридесет и седма глава
Жената напомняше на Болд за Орсън Уелс33 в муму34. Дрехата от бродирана черна коприна, която носеше, беше достатъчно голяма да покрие малък автомобил. На раменете й пърхаха с крила розови колибри, устремени към яркочервени цветчета. От гърдите й ръмжаха тигри с очи от лъскави пайети. Над копринените илици се мъдреха копчета от слонова кост, които сякаш всеки момент щяха да изхвръкнат под напора на огромното й тяло. Болд беше благодарен, че си беше сложила изкуствените зъби, защото от опит знаеше, че без тях трудно разбира разваления й английски. Очите й изглеждаха като черни полумесеци под извитите й, изрисувани вежди на китайка. Лицето й беше червено от положения върху него руж, а издутите й бузи му напомняха за Дизи Гилеспи35.
Мама Лу седеше царствено в огромен ратанов стол. Върху облегалката беше вплетено гигантско изгряващо слънце, което изглеждаше като втора глава. От двете й страни имаше черни лакирани шкафове с бляскава като огледало повърхност. До стаята на втория етаж, където ги прие, се стигаше по тясно стълбище откъм месарския щанд на корейската бакалничка долу, и въпреки че помещението изглеждаше доста занемарено, предметите в него бяха достойни за музейна колекция, също като жената, седнала пред тях.
— Господин Бот — каза тя. Така и не се научи да произнася името му правилно.
— Милостива госпожо — отговори той, — позволете ми да ви представя един от моите детективи, Робърта Гейнис.
33
Орсън Уелс (1915–1985) — американски режисьор и актьор. „Гражданинът Кейн“ — 1941 г. — Б.пр.
34
Муму (muumuu) — дълга свободна дреха, подобна на роба, обикновено украсена с ярки фигури, типична за Хаваите. — Б.пр.
35
Дизи Гилеспи (1917–1993) — американски тромпетист, един от водещите представители на стила бибоп. — Б.пр.