Седна на тротоара и напълни дробовете си с въздух, опитвайки се да не повърне ментовия сладолед и бирата, които се надигнаха към гърлото му в отвратителна комбинация.
Зърна някакъв мъж, който се навеждаше над него. Понечи да каже, че всичко е наред, после изведнъж замръзна, усетил студеното дуло във врата си. Ръката му инстинктивно се стрелна напред и се заби в коляното на мъжа, който изкрещя. Алекс се опита да се изправи, при което в главата му избухна неистова болка. Смътно долови отдалечаващи се стъпки, после пронизително свистене на автомобилни гуми. Причината за бързото оттегляне на нападателя бяха чифт ярки фарове, последвани от бързи стъпки и загрижени гласове.
— Добре ли сте? Какво има? — питаха един през друг те.
Алекс все още усещаше натиска на студеното дуло. Спирачките, внезапно се сети той. Стана, изпъшка от болка, разбута хората около себе си и извади фенерче от жабката на колата. Клекна до лявото предно колело. Вътрешната му част беше мокра от спирачна течност. Някой беше прерязал маркучите. Алеята пред къщата на Кейт беше единственото място, на което това би могло да се случи. Кейт!
Бръкна в джоба си за мобилния телефон, но не го откри. Дръпна вратата на смачкания си автомобил и насочи фенерчето към пода. Телефонът беше там, разцепен на две от удара. От гърдите му излетя яростен крясък. Хората, които му се бяха притекли на помощ, бавно отстъпиха назад.
Един от тях зърна проблясване под разкопчаното му сако и уплашено извика:
— Той има пистолет!
В следващия миг всички те побягнаха.
— Хей, спрете! — хукна подире им Алекс. — Трябва ми телефон! Спрете!
Но платното вече беше опустяло.
Затича нагоре по Трийсет и първа улица. Ризата му бързо подгизваше от кръвта, която се стичаше от раната на главата му. Ръцете и краката му премаляха, но той продължаваше и скоро стигна до Ар Стрийт. Зави наляво и увеличи скоростта, удивен от възможностите на тялото си.
Влетя в алеята пред къщата, намали ход и се приведе с пистолета в ръка. Прозорците бяха тъмни. Безшумно се насочи към портичката, от която се влизаше в задния двор и някогашната конюшня. Портичката се оказа заключена и той прескочи оградата. Краката му потънаха в меката трева. Изчака дишането му да се успокои и предпазливо се огледа. Главата му пулсираше, а ушите му пищяха. Приклекна и бавно тръгна напред, използвайки прикритието на храстите. На втория етаж светеше. Стиснал дръжката на своя ЗИГ, Алекс дълбоко вдиша и издиша няколко пъти.
Изчака малко и предпазливо тръгна напред, оглеждайки тъмните храсти. Ако някой търси подходяща позиция за стрелба… Мислите му бяха прекъснати от лампата, която светна на приземния етаж. Фигурата на Кейт се появи в рамката на един от широките прозорци. Косата й беше стегната на конска опашка. Беше само по дълга тениска. Алекс внимателно се промъкна напред. Отклони очи от фигурата на Кейт и внимателно огледа плътната редица кичести кипариси край оградата. Точно там би заел позиция, ако беше снайперист.
И тогава го зърна: в десния ъгъл на двора, зад един гигантски рододендрон, за миг проблесна оптически мерник на пушка. Без да губи нито секунда, Алекс вдигна пистолета и натисна спусъка. Мишената бе твърде отдалечена за подобен вид оръжие, но в момента това беше без значение. Желанието му беше по-скоро да попречи на стрелеца, отколкото непременно да го улучи.
Беше се прицелил малко зад оптическия мерник, чиято позиция бе запечатана в ретината му. При изстрела дулото на пушката се показа от листата, вдигна се рязко и от него излетя пламъче. След секунда Алекс изстреля още шест патрона. Последният изстрел се сля с писъка на Кейт. Дулото изчезна, до слуха му достигна шум на бягащи нозе. По дяволите, не беше улучил, но главната цел все пак беше постигната. Но копелето все пак стреля! Алекс хукна към конюшнята. Блъсна вратата и влетя в хола. Кейт отново изпищя, после го видя и млъкна. Той се спусна към нея, стисна я през кръста и я повали на пода, прикривайки я с тялото си.
— Не мърдай! — прошепна в ухото й той. — Навън има снайперист!
Пропълзя към вратата, надигна се и угаси лампата. Потънаха в мрак.
Алекс пропълзя обратно и с тревога попита:
— Ранена ли си?
— Не съм — прошепна Кейт и прокара пръсти по лицето му. — Господи, ти кървиш!
— Нищо ми няма. Просто някакъв тип използва главата ми за наковалня.