— Кой?
— Не знам.
Алекс се облегна на печката с лице към вратата, стисна пистолета и направи опит да успокои дишането си. Кейт пропълзя до кухненския шкаф и извади ролка домакинска хартия.
— Не ставай, за бога! — дрезгаво извика той. — Мръсникът може би продължава да дебне!
— Тече ти кръв! — поклати глава тя, надигна се и намокри няколко пласта хартия. После почисти лицето му и разгледа солидната подутина.
— Не мога да повярвам, че не си изпаднал в несвяст след такъв удар! — поклати глава тя.
— Страхът е най-доброто средство срещу припадането.
— Изобщо не чух мотора на джипа ти.
— Някой беше срязал спирачните маркучи — въздъхна Алекс. — Летях надолу по Трийсет и първа като на скейтборд.
— А как се върна?
— С тичане.
— Какво?! — смаяно го изгледа тя. — Тичал си чак дотук?!
— Прецених, че няма къде другаде да са ми прерязали маркучите. Трябваше да се върна. Да се уверя, че си добре… — Изрече последните думи на един дъх, без никакви паузи.
Тя спря да почиства лицето му и устните й потрепнаха. После изведнъж го прегърна и завря лице в шията му. Алекс я притисна до себе си.
Каква първа среща, господи!
43
Членовете на клуб „Кемъл“ се върнаха пеша до станцията „Фоги Ботъм“ и взеха метрото до Юниън Стейшън. Влязоха да хапнат в закусвалнята на втория етаж, поговориха още малко, а след това се насочиха към подземния паркинг. Стоун предпочете пак да пътува в коша на Рубън, а Кейлъб и Милтън тръгнаха към паркираното в дъното малибу.
— Идете в твоя апартамент, Кейлъб — подвикна след тях Стоун. — Мисля, че така ще сте в безопасност, но все пак внимавайте.
— А вие къде отивате? — попита Кейлъб.
— Ще помоля Рубън да ме остави у дома — отвърна след кратко колебание Стоун.
— Защо ме лъжеш? — изгледа го подозрително Кейлъб. — Знам, че отивате в Пърселвил, където живее онзи човек.
— Тайлър Райнке — промърмори Рубън и хвърли намръщен поглед към Стоун.
— Точно там отивате! — държеше на своето Кейлъб. — Но искате да ни разкарате, за да не ви се пречкаме!
— Виж какво, Кейлъб. Ти и Милтън нямате никакъв опит в тези неща, докато Рубън и аз…
— Няма значение! — отсече Кейлъб. — Идваме с вас!
— Не разрешавам! — отговори с равен глас Стоун. — Ако ни открият, все пак ще е по-добре да сме двама, а не всичките.
— Не разрешавал! — възмути се Кейлъб. — Ние сме възрастни хора! И пълноправни членове на клуба. Ако откажеш да ни вземеш, ще карам след вас и през цялото време ще натискам клаксона! А той може да събуди и мъртвец!
— Свалих от компютъра карта на околността — добави Милтън. — Много трудно ще се ориентирате без нея, а тя по една случайност е в джоба ми.
Стоун ги изгледа мрачно и се обърна към Рубън, който сви рамене.
— Един за всички, всички за един.
Водачът на групата помълча още малко, после неохотно кимна.
— В такъв случай не е ли по-добре да използваме моята кола? — предложи Кейлъб.
— Не — поклати глава Стоун и огледа мотоциклета. — Вече свикнах да се возя в тази кошница, освен това тя може да ни бъде от полза.
Потеглиха по шосе 7 към Вирджиния и минаха съвсем близо до централата на НРЦ. На пресечката имаше специална табела, която указваше точното местоположение на разузнавателната централа. Стоун винаги се беше учудвал, задето слагат указателни табели към АНС, ЦРУ и други държавни институции със стратегическо значение. Разбира се, те също имаха своите посетители, но пътните знаци някак не се връзваха с понятието секретност.
Къщата на Райнке се оказа в едно доста затънтено градче с невъобразимо пресичащи се улици и тесни алеи. След като напуснаха шосе 7, им се наложи да се лутат половин час, преди Милтън да открие табелата, която им трябваше. Той смъкна страничното стъкло и им направи знак да спрат. Рубън покорно отби на банкета, след което двамата със Стоун се прехвърлиха в колата.
— Къщата се намира на триста метра нагоре по улицата — каза Милтън. — Направих кратко проучване за евентуални съседи, но няма.
— Добре се е изолирал, да го вземат мътните — промърмори Рубън и хвърли неспокоен поглед към пустата уличка.
— Убийците са известни със стремежа си към уединение — отвърна Стоун.
— Какъв е планът? — пожела да узнае Кейлъб.
— Ти и Милтън ще останете в колата…
— Оливър! — гневно го прекъсна Кейлъб.
— Изслушай ме, ако обичаш! — ледено процеди Стоун. — Искам да останете в колата, но преди това ще минем по уличката, за да видим дали в къщата има някой. Ако свети, просто изчезваме. Ако е тъмно, вие с Милтън се връщате тук и поемате охраната. Нали няма друг достъп до нея?