— Няма — кимна Милтън.
— Ще поддържаме мобилна връзка. Ще звъннете в случай, че някой се появи, а ние ще вземем съответните мерки.
— Какво си намислил? — попита Кейлъб. — Нима искаш да проникнеш вътре?
— Сигурно има алармена инсталация, Оливър — загрижено добави Рубън.
— Ще бъда много учуден, ако няма — кимна Стоун.
— В такъв случай как ще влезем?
— Остави на мен.
Разбира се, къщата се оказа абсолютно тъмна и най-вероятно празна, тъй като нямаше гараж, а отпред не се виждаха коли. Милтън и Кейлъб заеха позиция малко встрани от отбивката, а Стоун и Рубън се качиха на мотора и се върнаха обратно. Оставиха го в храстите на стотина метра преди къщата и продължиха пеш.
Старата постройка беше двуетажна, с олющена бяла боя на дъсчената фасада. Стоун направи знак на Рубън да изчака и пристъпи към прозорчето до входната врата. Надникна през него и махна на приятеля си. На отсрещната стена се виждаше новичка метална кутия, на която светеше зелена лампичка.
— Има аларма, разбира се — промърмори Рубън. — А сега какво?
— Трябва да приемем, че има и обемни датчици — промърмори Стоун. — Което усложнява нещата.
Изведнъж срещу тях се стрелна тъмно кълбо, а зад стъклото проблеснаха две фосфоресциращи кръгчета. Двамата инстинктивно отскочиха назад и Рубън се обърна, готов да побегне.
— Спокойно — спря го Стоун. — Мистър Райнке си има котка.
Рубън се върна и опря нос в прозореца. Срещу него се беше наежила едра черна котка с бяло петно на гърдите, а очите й светеха като два зелени прожектора. Стаята зад стъклото очевидно беше кухнята, а котката беше скочила срещу тях директно от плота.
— Проклет звяр! — направи гримаса Рубън. — Бас държа, че е женска!
— Защо мислиш така?
— Защото жените винаги се опитват да ми докарат инфаркт!
— Присъствието на животното опростява нещата — промърмори Стоун.
— Това пък откъде ти хрумна?
— Алармените инсталации с обемни датчици не се връзват с котките.
— Което означава, че има зони, в които движението не се регистрира — щракна с пръсти Рубън.
— Точно така — кимна Стоун и измъкна от джоба си черната кожена чантичка, която бе взел от тайното хранилище. Дръпна ципа и под него блесна комплект превъзходни касоразбивачески инструменти.
Рубън го зяпна.
— Изобщо не искам да гледам! — промърмори той.
Кухненският прозорец се отвори за десет секунди.
— Откъде разбра, че не е свързан с алармата? — учудено попита Рубън.
— Обезопасени прозорци плюс обемни датчици ми се струва малко прекалено — отвърна Стоун. — А и стените в тези стари къщи трудно се дупчат за жици. Съмнявам се, че нашият мистър Райнке би си позволил толкова скъпо удоволствие. Освен това огледах за наличието на безжични датчици по стъклото, преди да го отворя.
— Сега вече искам да зная някои неща! — обяви с категоричен тон Рубън. — Откъде са ти известни всички тези работи за жици, обемни датчици и тям подобни?
— Библиотеката е отворена за безплатни посещения, Рубън — невинно отговори Стоун.
Прекрачиха перваза и стъпиха на пода. Котката започна да се търка в краката им и замърка в очакване да бъде погалена.
— Дотук добре — промърмори Стоун. — Сега трябва да внимаваме за обемните датчици, които може би са монтирани в стаите. За всеки случай първо ще пускаме котката, а ние ще вървим след нея. Бъди готов за малко пълзене по корем.
— Страхотно! — изръмжа Рубън. — Сякаш отново съм във Виетнам!
Половин час преди тези събития задната врата на Милтън беше разбита. Уорън Питърс и Тайлър Райнке се промъкнаха вътре и внимателно я затвориха след себе си. Проникването не беше много лесно, тъй като Милтън имаше по шест ключалки на всяка врата, а прозорците му бяха заковани — факт, който едва ли щеше да се хареса на пожарникарите. Бяха проверили предварително електрическото табло, но не откриха нищо, което да говори за алармена инсталация.
Райнке още накуцваше от силния удар в коляното, който му беше нанесъл Алекс Форд. А ръкавът на Уорън Питърс бе раздран от куршума на агента, който замалко не го улучи в задния двор на онази къща. Бяха се натъкнали на двойката на крайбрежната улица в Джорджтаун, където възнамеряваха да направят още един оглед на лодката, и с неудоволствие установиха, че Форд и Адамс са ги изпреварили.
Двамата бяха бесни от провала си и Милтън наистина извади голям късмет, че не си беше у дома.
Измъкнаха фенерчета и започнаха обиска. Жилището не беше голямо, но беше претъпкано с книги и скъпа компютърна и видеотехника, която Милтън използваше в работата си като уеб дизайнер. Там обаче имаше и още нещо, което убягна от вниманието на Райнке и Питърс: безжична охранителна система с инфрачервени лъчи, скрита в осветителните тела. Тя бе инсталирана във всички помещения и в момента записваше движенията им, като изпращаше беззвучни сигнали до охранителната фирма, която Милтън се беше принудил да наеме след няколко последователни кражби с взлом. Системата беше включена в обикновен електрически контакт, но имаше и собствено захранване. Милтън отдавна се беше отказал от сирените, защото полицията в този квартал реагираше прекалено бавно и когато най-сетне се появеше, от крадците отдавна нямаше следа.