Учудването на двамата бързо нарастваше.
— Тоя е луд за връзване — промърмори Питърс, докато претърсваха кухнята. Бурканите в килера бяха грижливо надписани и подредени по големина, също като приборите, окачени на стената. Тенджерите и тиганите бяха строени като войници на полицата над печката. Дори ръкавиците за фурна бяха подредени по същия начин — от най-малката до най-голямата. Чиниите над тях — също. Кухнята беше образец на реда. Качиха се в спалнята на горния етаж и завариха горе-долу същото.
Райнке излезе в коридора и поклати глава.
— Няма да повярваш! Тоя откачалник е накъсал тоалетната хартия на отделни парчета, които е подредил в кутия с указания за изхвърлянето им! Нямах представа, че има и друг начин, освен да ги пуснеш в чинията!
Изправен пред отворения гардероб, Питърс смаяно промърмори:
— А да си виждал чорапи на закачалка?
Райнке се присъедини към него и двамата забиха очи в чорапите и безупречно сгънатото бельо. Всяка от ризите висеше на отделна закачалка. Бяха подредени по сезони, което се виждаше от специалните картончета с обозначенията за зима, пролет, лято и есен.
След като не откриха нищо особено в спалнята, агентите на НРЦ се прехвърлиха в съседната стая, обзаведена като кабинет. Вниманието им беше привлечено от писалището на Милтън, където вещите бяха строени като войници.
Все пак откриха нещо, което можеше да им бъде от полза в този изряден дом — кутия с надпис „касови бележки“ на рафта над бюрото. Хартийките бяха подредени по дати и вид на закупената стока. Райнке измъкна една разписка, върху която беше изписано име.
— Честити Хейс — прочете той. — Бас държа, че е гаджето му.
— Ако подобен тип изобщо има гадже!
Вероятно помислили едно и също, те едновременно насочиха фенерчетата си към стената. Снимките върху нея бяха подредени в сложна конфигурация, която Питърс пръв успя да разгадае.
— Двойна спирала, тоест ДНК — промърмори той. — Тоя тип наистина е шантав!
Лъчът на Райнке се плъзна по една от снимките, след което се върна върху нея.
— „С обич, Честити“ — прочете посвещението той. Снимката беше на млада жена по бански, която изпращаше въздушна целувка на фотографа, най-вероятно самия Милтън. — Как е възможно смотаняк като тоя да има такава мацка!
— Майчиният синдром — отвърна Питърс. — Някои жени умират да се грижат за подобни типове!
Извади от джоба си малък електронен уред и набра името Честити Хейс на миниатюрната клавиатура. След минута на екрана изплуваха три възможни варианта. Ограничавайки търсенето в района на Вашингтон, Питърс бързо получи това, което му трябваше. Честити Хейс се оказа счетоводителка и собственичка на къща в Чеви Чейс, Мериланд. Под името й се появиха сведения за образованието, здравния статус, трудовата дейност и финансовото й състояние. Райнке заби пръста си в миниатюрния екран.
— Била е пациент на психиатрична клиника. Обзалагам се, че и тя е страдала от същото психическо разстройство както Фарб.
— Поне научихме къде живее — промърмори Питърс и погледна снимката на красавицата. — А след като Фарб не е тук, най-вероятно е при нея. На негово място бих прекарвал всяка нощ в подобна компания.
Някакъв шум ги накара да замръзнат. Стъпки, последвани от пъшкане и глух тътен.
Извадиха пистолетите си и предпазливо тръгнаха по посока на шума.
На пода в кухнята лежеше човек в униформа, явно в безсъзнание.
— Ченге от охранителна фирма — промърмори Райнке. — Вероятно сме задействали някаква аларма.
— Но кой го е нокаутирал? — озадачено попита Питърс.
Огледаха се нервно, но не забелязаха нищо.
— Да се махаме! — прошепна Райнке.
Измъкнаха се през задната врата и не след дълго стигнаха до колата си, паркирана на една пресечка по-нататък.
— Тази вечер ли ще ударим мацката? — попита Питърс.
— Няма да е тази вечер — отговори един глас зад тях, който ги накара да подскочат.