— Здравейте, Оливър. Аз съм Кейт Адамс. Онази вечер се видяхме за кратко.
— Спомням си — отвърна пестеливо Стоун.
— Добре ли сте? Изглеждате разтревожен.
— Нищо особено.
— Както знаете, Алекс е извън града, а аз дойдох да ви поканя на вечеря, ако не ви се вижда прекалено нахално.
— Вечеря ли? — промърмори Стоун и я погледна така, сякаш беше казала нещо на непознат език.
— У дома. Всъщност не е точно дом, защото живея в стара конюшня. Тя е част от имението на Лусил Уитни-Хаусман в Джорджтаун. Познавате ли я?
— Боя се, че нямам тази чест.
— Искам да поканя Аделфия и останалите ви приятели — добави Кейт.
Стоун мушна няколко клечки в торбата за смет.
— Много мило от ваша страна, но… — Изведнъж замълча и се втренчи в нея. — Какви приятели?
— Вашите, разбира се. Имам предвид Рубън Роудс, Кейлъб Шоу и Милтън Фарб. Наскоро започнах да си правя колекция от редки книги и мисля, че Кейлъб ще бъде доволен да си поговорим за нея. Освен това съм запален фен на „Риск“, въпреки че не съм гледала участието на Милтън. С Рубън също ще бъде интересно, след като толкова години е работил в Агенцията за военно разузнаване. Да не говорим за вас! — Тя замълча за момент, после добави: — Сигурна съм, че ще си прекараме много забавно.
Коленичил на земята, Стоун преценяваше думите й.
— Отдавна съм разбрал, че когато някой отделя толкова време за проучване на друг човек, има определен интерес, който невинаги е ясен за околните.
— Не бих отрекла — кимна Кейт.
— За съжаление времето за вечерята, която предлагате, не е особено подходящо. Защото получихме лоши новини.
— Съжалявам да го чуя. На нас с Алекс също ни се случиха неприятни неща. Опитаха се да ни убият. Интересното е, че стана веднага след като намерихме стара лодка, скрита в един от отводнителните канали на Джорджтаун. Лодка с дупка от куршум и следи от кръв.
— Ясно — кимна Стоун. Сдържаният му отговор на смайващата новина засили уважението й към този човек. Любопитството й също нарасна. — В такъв случай мисля, че трябва да приемем поканата ви за вечеря. Ще се свържа с приятелите си.
— Около седем би било добре — бързо вметна Кейт. — Да ви дам ли адреса? — Продиктува му го и добави: — Искам да поканя и Аделфия, която, надявам се, бихте могли да докарате с вас.
— Идеята не е добра, Кейт — поклати глава Стоун.
— Напротив, отлична е — решително отвърна тя.
— Защо, ако мога да попитам?
— Защото имам чувството, че в момента ви трябва подкрепата на всички приятели, Оливър.
Кейлъб, Милтън и Аделфия пристигнаха в имението на Лъки със старото малибу, което жално проскърцваше на пружините си, изтощено от инцидента пред къщата на Райнке. От прогнилия му ауспух се точеше синкава струйка дим. Рубън и Стоун спряха мотора зад него.
Кейт ги очакваше и побърза да отвори портата от ковано желязо.
— Хубав мотор — подхвърли тя на Рубън, облечен в старото си кожено яке, панталони в защитен цвят, шарена риза и вечните мокасини. Специално за вечерята си беше вързал на врата синьо шалче.
Той огледа с възхищение стройната фигура на Кейт. Тя беше с черен панталон, бяла блуза и елегантни обувки на висок ток. Дългата й руса коса беше събрана на кок, а на шията й висеше семпла, но очевидно скъпа перлена огърлица.
— Някой ден ще ви повозя — промърмори той. — Кошът е страхотен.
Аделфия сковано кимна и побърза да влезе, следвана от Милтън. Той се беше издокарал с безупречно ушит зелен блейзър и вратовръзка на райета. Държеше малък букет.
— Вие сте Милтън, нали? — пое цветята Кейт. — Прекрасни са.
След него пристъпваше Кейлъб, който в крайна сметка се вслуша в съвета на Стоун и се отказа от любимите си одежди в стил Ейбрахам Линкълн, но не се раздели с огромния си джобен часовник, чиято верижка висеше отвън.
— Радвам се да ви видя, Кейлъб — усмихна му се Кейт. — Моля, заповядайте.
Оливър Стоун влезе последен. Беше с новите си дрехи, а в ръката му се поклащаше каската.
— Ще ме запознаете ли с дневния ред? — подхвърли той.
— О, това би развалило удоволствието на всички — дяволито се усмихна Кейт.
— Не мисля, че сме се събрали заради удоволствието — намръщено отвърна Стоун.
— Вярно, но съм сигурна, че вечерта ще бъде полезна и за вас.
Лъки им поднесе леко червено вино за аперитив. От начина, по който настани гостите и им напълни чашите, веднага си пролича, че е в стихията си. Така изтече близо час, след което бе сервирана вечерята.
Рубън и Кейлъб демонстрираха отличен апетит, докато Стоун, Милтън и Аделфия почти не се докоснаха до храната. Кафето беше поднесено в библиотеката. Лъки предложи пури, но единствено Рубън се възползва.