— Обичам да гледам мъж с пура в уста — седна до него старата дама и приятелски го потупа по рамото.
Рубън си сипа втора чаша кафе, което подсили с някаква течност от плоското шишенце, дискретно измъкнато от вътрешния джоб.
Кейт изчака още известно време, после стана.
— Лъки, ние ще се прехвърлим в конюшнята — обяви тя. — Трябва да обсъдя нещо с моите приятели.
— Добре, скъпа — отвърна старицата. — Но не и преди да ми обещаят, че ще дойдат пак.
— Дори цял отряд от Специалните части не може да ме спре, Лъки! — изрева Рубън и тържествено вдигна чашата си.
Кейт ги преведе през градината и ги покани в просторната си дневна. Настаниха се на канапето и двата фотьойла около ниската масичка, след което Кейт делово се обърна към Стоун:
— Вероятно вече сте им казали, че открихме лодката.
— Да — кимна Стоун и хвърли кос поглед към Аделфия. — А вие по неизвестни причини сте решили, че точно ние сме били в нея.
— Знаем го със сигурност. Въпросът е какво точно сте видели.
— Няма доказателства, че изобщо сме видели нещо — спокойно отвърна той. — Дори Аделфия да ви е казала, че ни е проследила до реката, не означава, че сме станали свидетели на смъртта на онзи човек.
— Аз мисля, че сте видели всичко — тръсна глава Кейт. — А убийците на Патрик Джонсън са ви усетили и вие сте били принудени да бягате. Това обяснява кръвта и дупката от куршум в борда. Само едно не мога да разбера — защо просто не сте отишли в полицията?
— Лесно е да се каже — намеси се Рубън. — На вас сигурно щяха да повярват. Но я ни вижте на какво приличаме. Банда дрипльовци с доста съмнителен вид.
— Значи признавате, че сте били свидетели на убийството?
Кейлъб понечи да каже нещо, но Стоун го изпревари.
— Нищо не признаваме — твърдо отсече той.
— Оливър, аз просто се мъча да ви помогна — въздъхна Кейт. — Не забравяйте, че някой се опита да убие мен и Алекс веднага след като открихме лодката.
— Това не ни го каза! — изненадано вдигна глава Рубън.
— Ами Честити? — проплака Милтън. — Те отвлякоха Честити!
— При отвличане първата ви работа е да уведомите полицията!
— Не е толкова просто — промърмори Кейлъб и погледна към Стоун, който бе забил очи в пода. — Не можем да се обърнем към полицията.
Кейт помълча малко, после погледна към Стоун.
— Оливър, ако изобщо сме в състояние да направим нещо, трябва да го направим заедно.
— Наистина е време да работим заедно! — обади се Кейлъб.
Стоун продължаваше да мълчи.
Рубън изчака още няколко секунди, после извади пурата от устата си и обяви:
— След като нашият скъп лидер е необичайно мълчалив, аз поемам неговите функции и свиквам извънредно заседание на клуба „Кемъл“! Като първа точка от дневния ред предлагам да разкажем всичко на Кейт. Получавам ли одобрението ви?
— Да — побърза да отговори Кейлъб.
Останалите закимаха.
— Всички са „за“ — обяви Рубън, без да сваля очи от Стоун. — Клубът „Кемъл“ взе решение.
— Но за какъв клуб говорите? — озадачено попита Кейт.
— Нека аз направя официалното представяне — обади се най-сетне Стоун.
50
— Какво си направила?! — изкрещя в мобилния си телефон Алекс.
Обаждането на Кейт го хвана в хотелската стая рано сутринта, тъкмо преди да излезе.
— Знаех си как ще реагираш и затова ти звъня чак сега — рече тя. — Бях сигурна, че ще се разтревожиш.
— А какво друго си очаквала, по дяволите? Може би да ти кажа „Браво, Кейт, много се радвам, че все още не си труп“!?
— Ако си спомняш, аз те предупредих, че ще проверя Оливър Стоун и приятелите му. А ти каза „добре“.
— Казах го, без да имам представа, че са били свидетели на убийството на Джонсън! Това означава да стоиш колкото се може по-далеч от тях!
— Аз също не знаех какво са видели. Затова ти предлагам да ме изслушаш. Имам интересни новини.
После му предаде накратко разговора си със Стоун.
Алекс мълчаливо я изслуша, смаяно поклащайки глава.
— Добре, добре — промърмори той. — Нека обобщим. Те са станали свидетели на убийството, но не са съобщили в полицията от страх да не бъдат обвинени в съучастничество, така ли?
— Мисля, че Оливър не храни особено топли чувства към полицията — отвърна Кейт. — И това вероятно има някаква връзка с миналото му.
— Но на всичкото отгоре те са проследили един от извършителите и замалко не са го убили?
— Точно така.
— И докато те са „проверявали“ жилището на убиеца, същите хора са проникнали в дома на Милтън Фарб, където са били заснети от скрита камера?