52
Бренан завърши речта си и прие символичния ключ на града, поднесен му от кмета сред бурните овации на събралото се множество. Две минути по-късно, усмихнат и махащ приветствено, президентът слезе от трибуната и моментално бе заобиколен от своите гардове.
Изправен до „Звяра“ на двайсетина метра встрани, Алекс внимателно оглеждаше тълпата, със сигурност най-многолюдната в историята на града.
Президентът се насочи към хората зад преградното въже, до което стоеше един от старшите агенти на Сикрет Сървис.
— Да спазим това, за което се разбрахме, дами и господа — подвикна той. — Ръцете отпред, за да ги виждаме.
Бренан тръгна към мъжете в униформи: инвалиди от редовната армия, двама морски пехотинци, млада жена в параден костюм на флота и неколцина ветерани от Националната гвардия. Започна да се ръкува с тях и да реди благодарствени думи, обсипван от светлините на светкавиците. Наведе се да стисне ръката на мъж в инвалидна количка, плътно заобиколен от гардовете, чиито очи нервно оглеждаха тълпата.
Дойде ред на гвардееца инвалид. Президентът здраво стисна протегнатата му ръка и леко се стресна от влажното докосване на изкуствената материя. Вероятно защото едва след ръкостискането си даде сметка, че това е протеза. Овладя се за секунда, машинално потърка дланите си една в друга, за да изтрие влагата, след което благодари на ветерана за достойната му служба на родината. Бившият гвардеецът отдаде чест на своя главнокомандващ, използвайки лявата си ръка или по-скоро металната кука, която я заместваше. Президентът остана леко озадачен и от тази реакция, но продължи нататък, разменяйки обичайните думи и ръкостискания с хората зад предпазното въже — още един ветеран от Националната гвардия, неколцина възрастни мъже и една старица, която го целуна.
Придружена от губернатора и шефката на кабинета, първата дама бавно стана от мястото си и започна да поздравява хората. Грей също стана и хвърли разсеян поглед към тълпата. Приличаше на човек, който предпочиташе да е на всяко друго място, но не и тук. После изведнъж застина и се вторачи в лицето на Оливър Стоун, който беше сред множеството.
Понечи да каже нещо, но от гърлото му не излезе звук.
Агентът вляво от президента пръв забеляза, че става нещо. Президентът не изглеждаше добре. По челото му избиха капчици пот. Понечи да ги избърше, но ръката му промени посоката на движението си и се притисна в гръдния кош.
— Сър? — разтревожено извика агентът.
— Нещо ми става… — промърмори задъхано президентът и в очите му се появи паника.
Агентът светкавично приближи към устата си микрофона, прикачен към китката му.
— Гарванов нокът се чувства зле! — напрегнато докладва той, използвайки кодовото име на президента. — Повтарям, Гарванов но…
Не довърши изречението си, тъй като изведнъж се свлече на земята. Подобна беше съдбата на шестимата агенти и петимата полицаи, които обкръжаваха президента, всички покосени от първия залп.
— Стрелба! — изкрещяха едновременно десетина други агенти и екипът на Сикрет Сървис светкавично зае позиция за кръгова отбрана.
Хората панически се пръснаха в различни посоки, опитвайки се да избяга от ужасната вълна на насилие, която връхлетя площада.
Четирима от арабските стрелци бяха убити за десетина секунди от снайперистите, заели позиция по околните дървета. Попаденията им бяха истинско чудо предвид суматохата.
После, понесени от тълпата, трима федаини се устремиха към автомобилите на делегацията. Всеки от тях запали по една клечка кибрит и я доближи до пакета, скрит под дрехата му. Секунда по-късно и тримата се превърнаха в живи факли. Единият се мушна под линейката, която бързо бе обхваната от пламъци.
Дузина агенти, пръснати из тълпата, дотичаха и образуваха жива верига около президента, който се беше свлякъл на земята с тебеширено бяло лице. Петима от тях бяха пометени от втория залп. Останалите грабнаха президента и го понесоха към „Звяра“, движейки се бързо и в абсолютен синхрон. Гледани отстрани, те приличаха на някакво многокрако механично насекомо. Двама от тях също бяха улучени от куршуми и паднаха на метър от Едуард Белами, личния лекар на президента, който беше повален още при първия залп.
До „Звяра“ се добраха едва двама от агентите, закриващи с телата си президента. Неколцина полицаи се втурнаха да им помогнат, но почти всички бяха пометени от точния огън на невидимите стрелци. Останалите полицаи се опитваха да удържат обезумялата тълпа, която прескачаше парапетите и задръстваше изходите.