Още трима стрелци получиха куршуми в главите от снайперистите, които бяха напуснали укритията си и тичаха към президентската лимузина, принудени да си пробиват път през обезумялата тълпа.
Започна атаката и на втората група федаини, в резултат на която пламнаха още няколко автомобила от кортежа.
Картър Грей стоеше на трибуната, вкаменен и ням. Смайването му от присъствието на Оливър Стоун бе заменено от ужаса на това, което ставаше пред очите му. Съпругата на президента крещеше името на мъжа си, но гласът й потъваше в писъците на тълпата. Трима агенти на Сикрет Сървис с извадени пистолети бяха оформили щит около началничката на кабинета и самия Грей. Губернаторът бе имал нещастието да слезе от подиума и беше пометен от тълпата, станала почти толкова опасна, колкото стрелците и живите факли. А самият блиндиран подиум скърцаше под напора на хиляди тела, търсещи път към спасението.
Докато траеше речта, Кейт, Аделфия и членовете на клуб „Кемъл“ продължаваха да си пробиват път напред. И когато Бренан свърши, те се намираха само на два реда от въжетата. Точно там Рубън Роудс се оказа рамо до рамо с един от стрелците, които първи откриха огън. Но до момента на изстрела той не забеляза нищо, защото беше загледан в един от огромните телевизионни екрани, който показваше как президентът се ръкува с приветстващите го хора. Когато до него проехтя изстрел, той инстинктивно изкрещя „Стрелба!“, изви ръката на стрелеца и изтръгна оръжието му. В следващата секунда мъжът падна мъртъв, улучен в главата от свръхзвуков куршум. Рубън захвърли пистолета, сграбчи ръцете на Аделфия и Кейт и ги помъкна след себе си. Останалите членове на клуба „Кемъл“ енергично започнаха да си пробиват път назад към парапетите.
— Бързо, по-надалеч! — изкрещя Стоун.
Докато тичаше, Кейт извръщаше глава към „Звяра“, напразно опитвайки се да зърне Алекс. В следващата секунда тълпата я погълна.
Алекс реагира светкавично още при първите изстрели. Измъкна пистолета си и се втурна към групичката агенти, които носеха отпуснатото тяло на президента към блиндираната лимузина. Без никакво колебание зае мястото на един от улучените и помогна да го напъхат в колата. Двама от агентите влязоха заедно с него, а трети се спусна към шофьорското място, но изведнъж се свлече на тревата, улучен от куршум.
Без да губи нито секунда, Алекс се спусна към предната врата, грабна ключовете от седалката и завъртя стартера. Ръката му натисна клаксона едновременно с десния крак, който здраво настъпи газта. За щастие повечето хора се бяха разпръснали по-надалеч от автомобилите и се блъскаха при изходите в другия край на площада. Пред очите му се появи благословено празно пространство и той насочи тежката машина натам. Подчинявайки се на натиска на обувката 46-и номер, мощният мотор реагира като ужилен и лимузината се стрелна по посока на съседния паркинг и улицата отвъд него. Принуден да слаломира покрай панически бягащите хора, Алекс закачи задницата на някакъв пикап, но продължи, без да намалява скоростта.
С крайчеца на окото си забеляза, че и други коли от колоната го последваха. Миг преди първата от тях — патрулка на щатската полиция — да стигне до изхода, последният от федаините се самозапали и се хвърли пред нея. Полицаите успяха да изскочат навреме, но колата бързо се превърна в огнено кълбо и безнадеждно блокира пътя на останалите коли от кортежа.
Двамата агенти в задната част на „Звяра“ се бяха надвесили над Бренан.
— Мисля, че е получил инфаркт, давай към болницата! — изкрещя единият от тях.
Президентът се гърчеше от болки, притискайки гърди с дясната си ръка.
— Доктор Белами? — подхвърли през рамо Алекс.
— Убиха го.
И линейката е взривена! Алекс погледна в огледалцето за обратно виждане и установи, че зад тях няма никой. Кавалкадата от двайсет и седем автомобила се беше смалила до един-единствен. Той стисна волана и насочи вниманието си към пътя. Мърси Хоспитал се намираше на десет минути път, но Алекс беше решен да ги съкрати на пет. Помоли се президентът да издържи и продължи да натиска газта.
53
Черният хеликоптер се носеше над зеления пейзаж на Пенсилвания. Без да отделя очи от сателитния телевизор, Том Хемингуей продиктува на пилота точните координати на мястото за приземяване. Събитията се развиваха по план, но напрежението не го напускаше вероятно поради факта, че се случваха в реално време. Хиляди пъти си беше представял операцията до най-незначителните детайли, но действителността се оказа далеч по-драматична. В крайна сметка изключи телевизора, защото не можеше да гледа повече.