Младежът беше нейният Ахмед — поетът иранец, който беше определил точния ден и час на собствената си смърт. Онзи, с когото тя се надяваше да се срещне в рая.
Но в очите му имаше нещо ново, което тя не познаваше. Нещо плашещо.
— Не говори с мен, жено! — процеди младежът. — Не те познавам!
Джамила отстъпи крачка, а сърцето й се сви от ледения отговор.
След като наместиха Бренан в микробуса, Ахмед отиде при линейката. Мушна ръка в кабината, но Джамила не разбра какво прави.
Изчака го да се върне при другите и отново се приближи.
— Бяхме заедно в пакистанския лагер, Ахмед. Трябва да ме помниш.
Този път той изобщо не й отговори. В ръката му блесна нож, който се насочи към шията на президента. Джамила изпищя.
Аднан се оказа по-бърз, блъсна Ахмед и го повали на земята.
— Глупак! — изрева младежът и пъргаво се изправи. Удържа се, защото видя пистолета на Аднан, насочен в гърдите му. — Даваш ли си сметка кой е този човек? Президентът на Америка! Кралят на злото! Той е виновен за всичките ни беди!
— Няма да го убиеш — поклати глава Аднан.
— Чуй ме! — изрева извън себе си Ахмед. — Имаме уникален шанс, не разбираш ли? Американците ще продължат да ни избиват. Ще ни ликвидират до крак с техните танкове и самолети. Но ние можем да убием него и това ще разруши Америка!
— Не! — яростно тръсна глава Аднан.
— Защо? Заради плана ли? — презрително изръмжа Ахмед. — Този план е разработен от един американец. Нима не разбираш, че изпълняваме заповедите на американците, Аднан? Това е заговор. Те искат да ни избият и винаги са го искали. Но сега можем да си отмъстим! — Ножът се вдигна във въздуха. — Веднага!
— Не искам да те убия, Ахмед — каза Аднан. — Но ако се наложи, ще го направя.
— Тогава ме убий! — отвърна младежът и полетя напред.
Аднан натисна спусъка.
Джамила изпищя. Улучен в гърдите, Ахмед се строполи на пода. Аднан спокойно прибра пистолета си в кобура и избута трупа встрани. По бузите на Джамила потекоха сълзи, а погледът й бе закован в мъртвия поет.
Останалите спокойно продължиха работата си, сякаш пред очите им не бяха убили човек, а хлебарка. Бренан беше положен в сандъка редом с малката метална бутилка. Лекарят сложи кислородна маска на лицето му и завъртя кранчето.
Аднан затвори скривалището и се обърна към ридаещата Джамила.
— Той ме познаваше! — проплака тя. — Това беше моят Ахмед!
Аднан й отговори със силна плесница. Джамила беше толкова изненадана, че престана да плаче.
— Качвай се в колата и си върши работата! — остро нареди той.
Джамила безмълвно се подчини. Вратата на гаража се вдигна и микробусът излезе навън.
Аднан погледна към останалите двама и кимна към трупа на Ахмед. Те го хванаха за ръцете и краката и го хвърлиха в канала за смяна на масло, а самият Аднан се залови да превързва раната си, причинена от куршума на Алекс. Той беше подготвен за някаква реакция от страна на Ахмед и го държеше под око от момента на появата на линейката. Изпроси си смъртта.
Тримата се качиха в линейката. Аднан и докторът седнаха отзад, а третият се настани зад волана. Действаха точно според плана за оттеглянето, който включваше и Ахмед.
Но като ръководител на операцията Аднан си даваше сметка, че в болницата са видели лицето му, а беше получил и огнестрелна рана. А това означаваше, че нямат шансове да се измъкнат по завардените от полицията пътища. От друга страна, така щяха да отвлекат вниманието от микробуса. Погледна доктора — мъж, наближаващ петдесетте. От изражението на лицето му беше ясно, че и той мисли същото. Затвори очи и притисна ранената си ръка. Болката беше поносима и щеше да прибави още един белег към онези, с които вече беше обсипано тялото му. Знаеше, че този ще е последният му белег. Нямаше намерение да завърши живота си в американски затвор, нито пък да позволи да го убият с електрически ток като някакво животно.
След като евакуира обитателите на жилищния блок срещу болницата, полицията атакува с гранати шестия етаж. Едва тогава стрелбата на снайперистите замлъкна. Това сложи край на най-ожесточената престрелка в щата Пенсилвания след битката при Гетисбърг. Апартаментът бе щурмуван, но стрелците вътре се оказаха мъртви.
Болницата също беше евакуирана. В нея откриха окървавеното тяло на Алекс Форд, безпомощно проснато в задния двор. След като го свестиха, той разказа накратко какво се беше случило. Издадена беше незабавна заповед за издирването на линейката.
На пет минути път извън града Джамила се натъкна на първото заграждение. Платното беше препречено от три полицейски коли, които отбиваха движението и караха хората да излизат от автомобилите си.