— Той проговори ли? — обади се Алекс. — Имам предвид охранителя.
— Пое го ФБР — горчиво отвърна Мартин. — Пуснахме отпечатъците му в системата, но тя не ги идентифицира.
— Този човек не е новак, сър — поклати глава Алекс. — Не мога да повярвам, че това е първата му операция.
— Съгласен съм — кимна Мартин. — Но може би никога не е бил залавян.
След което Алекс зададе въпроса, от който най-много се страхуваше:
— Какви са загубите, сър?
Мартин го погледна по доста странен начин.
— Преброяването на жертвите на площада и на други места в града сочи, че са били ликвидирани двайсет и един терористи.
— Имах предвид нашите загуби, сър.
Очите на Мартин бавно обиколиха притихналата зала.
— Тази информация ще се обяви едва след като бъдем сигурни какво се е случило — бавно отвърна той, помълча и добави: — Нямаме жертви от наша страна.
Алекс гневно извика:
— Какво говорите, за бога? Хората ни падаха като круши! Бях там, видях ги с очите си! Пак ли ще си играем на политика?! Ако е така, трябва да ви кажа, че е отвратително!
— Спокойно, Алекс. Знам, че са те натъпкали с транквиланти, но това не ти позволява да ми говориш по този начин!
Алекс въздъхна дълбоко и седна.
— Имаме жертви, сър! — глухо настоя той.
— Имаме улучени хора, двайсет и пет наши момчета, петнайсет полицаи и доктор Белами. — Направи кратка пауза и добави: — Но всички до един са улучени от упойващи стрелички и ще се оправят. Това е причината, поради която стрелците са успели да пренесат оръжието си през металните детектори. Изработката им е изцяло от композитни материали, без грам метал. — След още една пауза каза: — Излишно е да ви предупреждавам, че информацията си остава тук, в залата!
Присъстващите агенти започнаха да си разменят смаяни погледи.
— Какви упойващи стрелички, за бога! — простена Алекс. — Пред болницата стреляха с бойни патрони!
— Снайперистите в отсрещната сграда са елиминирали двамата ти колеги с упойващи стрелички, но срещу полицейските подкрепления са използвали бойни патрони. За щастие, въпреки че са имали по-висока позиция и най-добрите оръжия, които могат да се купят, нито един от полицаите не е бил улучен. Според очевидци снайперистите са стреляли около нашите хора, издигайки огнена стена между тях и болницата. Сега вече е ясно защо са избрали тази тактика. Самите агенти, участвали в акцията, признават, че противникът е имал многобройни шансове да ликвидира повечето от тях. В момента не мога да дам разумно обяснение на тяхното поведение, но такива са фактите.
Алекс докосна бинтованата си ръка.
— Но мен ме улучиха с боен патрон!
— Моите поздравления, защото си единствен. Предполагам, че не са очаквали да се вмъкнеш в болницата и да им объркаш плановете.
— Очевидно не съм успял достатъчно — горчиво промърмори Алекс.
— Направил си всичко възможно — внимателно го погледна Мартин.
Но Алекс с нищо не показа, че приема тези думи за комплимент.
— Явно плановете им са били да вкарат президента в болницата без личната му охрана — продължи директорът. — Познавали са отлично нашите методи и са ги използвали срещу нас. А фактът, че не са ликвидирали нито един от хората ни, приемаме като обнадеждаващ по отношение на президента. Имали са много възможности да го убият.
— Което означава, че са го отвлекли за нещо повече от откуп — подхвърли един от агентите.
— Сигурно — призна Мартин. — Един бог знае какво ще поискат в замяна.
— Но защо ще си правят труда да не ни избиват, сър? — попита с отчаяние в гласа Алекс. — Искам да кажа, че това не е типично за терористите.
— Съгласен съм. Очевидно става въпрос за нещо ново. — Мартин взе едно дистанционно и го насочи към големия плазмен екран в дъното на залата. — Току-що получихме този видеоматериал. Искам да го изгледате бавно и внимателно и да отбелязвате всичко, което ви се струва необичайно.
Екранът оживя. Сбърчил вежди, Алекс напрегнато гледаше ужасните сцени в центъра на Бренан.
Материалът се завъртя три пъти. Не откриха нищо съществено въпреки незначителните уточнения и забележки на някои агенти. Беше очевидно, че терористите са имали изключителна организация и са действали много дисциплинирано.
— Отстраняват доктор Белами и унищожават линейката, за да ни принудят да откараме президента в местната болница — каза Мартин. — Междувременно използват трактор с ремарке, който събаря водната кула и блокира пътя на подкрепленията. Един дяволски умен ход. Радвам се, че не се срещнахме с тези хора при опита за покушение срещу Рейгън. Той беше ранен, но го закараха в болница с много малко охрана. Ако някой го беше чакал там, положително щеше да има лесна мишена. Всичко това означава, че тази процедура трябва да бъде коригирана от утре нататък!