— Събирал съм ги от всяко място, на което съм бил като охрана — проследи погледа й Алекс, после се обърна и добави: — Не е кой знае какво след толкова години служба, нали?
Настъпи неловко мълчание.
— Искаш ли нещо за пиене? — попита най-сетне той.
— Само ако не е толкова силно като твоето.
Той стана и след минута й донесе чаша кока-кола с няколко бучки лед.
— Вътре няма уиски, нали? — погледна го изпитателно Кейт.
— Няма. Всъщност то свърши. Което е доста странно предвид факта, че вчера имах цяла бутилка.
— Значи това е планът, а? Да седиш тук и да се напиваш жестоко, свирейки баладите на Джони Кеш…
— Все е нещо — умърлушено отвърна той.
— Доста скапано!
— Да имаш други идеи?
— Обеща да се срещнеш с Оливър и приятелите му.
— О, да! Клубът „Камера“…
— „Кемъл“ — поправи го тя.
— Все тая — промърмори той и започна да дрънка на китарата.
Кейт се озърна и очите й се спряха на някаква снимка. Отиде да я разгледа. На нея беше висок и строен мъж с обветрено лице и буен перчем, сресан на една страна.
— Баща ти? — извърна се към Алекс тя.
— Единственият и неповторим Фреди Форд, Горещата струна — кимна той.
— Не прилича на Джони Кеш.
— Така е. По-скоро на Ханк Уилямс-старши.
Тя остави снимката и се огледа.
— Службата в Сикрет Сървис май не дава възможност за голям комфорт — промърмори той.
— Не се безпокой, не те преследвам заради парите — усмихна се Кейт.
— Слава богу.
Тя се върна на мястото си, отпи глътка кола и каза:
— Трябва да се срещнеш с Оливър, Алекс. Не забравяй, че беше отвлечена и една жена.
— В такъв случай се обърнете към ФБР, макар че в момента им е напечено заради друго отвличане.
— Искат теб.
— Я ме погледни, Кейт — заби пръст в гърдите си той. — Би ли желала аз да поема случая, ако са отвлекли сестра ти?
— Да.
— Глупости!
— Моля те, Алекс, срещни се с тях!
— Изключено!
— Защо?
— Не дължа обяснения на никого! Нито на теб, нито на когото и да било!
Тя остави чашата и стана.
— Съжалявам, че мислиш така.
Обърна се към вратата, но Алекс я хвана за рамото и я извъртя към себе си.
— Прецаках нещата, Кейт — отчаяно прошепна той. — Не си свърших работата.
— Вината не е твоя. Забравяш ли, че замалко не те убиха?
— Нищо подобно. Изпързаляха ме като някакъв шибан новобранец. Как стана така, че от входа на болницата случайно се появи охранител с близкоизточно потекло? Който предложи да рискува живота си, за да ми помогне, а аз, като последен глупак, го оставих да се измъкне с президента на Съединените щати?!
— Не си го оставил, напротив, разкрил си какво се крои.
— Да, но с шейсетина секунди закъснение. Нещо, което е недопустимо в моята работа. — Алекс въздъхна и се облегна на стената. — Помниш ли какво ми бе казал навремето Клинт Хил, агентът от личната охрана на Кенеди?
— Че не бива да бъдеш като него, защото той е изгубил своя президент.
— Точно така — кимна Алекс. — Сега разбирам напълно какво е искал да ми каже.
59
Картър Грей почти не беше мигнал след отвличането на президента, но усилията му не даваха резултат. Трийсет и шест часа след изчезването на Бренан той седеше в една зала в НРЦ срещу окован за облегалките на стола мъж, зад когото се виждаха двама едри пазачи. Арестантът реагираше единствено на името Фарид Шах, което беше на документите му. Но Грей отлично знаеше, че името е фалшиво. Бе успял да го изтръгне от контрола на ФБР главно благодарение на факта, че разполагаше с доста компрометиращи материали за директора му.
— Фарид Шах от Индия — промърмори той. — Но вие не сте индиец.
— Баща ми беше индиец, а майка ми — саудитка — спокойно отвърна мъжът. — Аз приличам на нея.
Ранената му ръка беше прикрепена с лейкопласт към тялото, тъй като пазачите му добре знаеха, че дори една превръзка през рамо ще свърши работа на някой, който е решил да се самоубие.
— Индус, женен за мюсюлманка?
— Това не е рядкост, и то в страна с население от един милиард.
— А как от Индия се озовахте в Америка?
— Америка е страната на неограничените възможности — каза безизразно арестантът.
— Откога мюсюлманите започнаха да набират терористи сред индусите?
— Аз съм правоверен мюсюлманин. Нима не ви докладваха, че редовно се моля в килията си?
— Лицето ви ми е познато, Шах.
— Отдавна съм разбрал, че за повечето американци ние изглеждаме еднакви.
— Аз не съм повечето американци. А как получихте службата на охранител в болницата?