Арестантът сведе очи към дланите си и не отговори.
— Кои са тези хора? — продължи да го притиска Грей, разпръсквайки снимките по масата. — Ваши роднини?
Никакъв отговор.
— Бяха открити в апартамента ви, значи трябва да ги познавате. Интересното е, че на гърба на всяко от тях има дати, изписани на арабски. По всичко личи, че са дати на раждането и смъртта, придружени от кратка информация. — Грей вдигна снимката на някакъв юноша. — Това момче е умряло на шестнайсет, убито по време на войната между Иран и Ирак. Брат ли ви беше? На чия страна се е сражавало? На чия страна се сражавахте вие?
После, без да чака отговор, взе снимката на някаква жена.
— Тази жена е била убита по време на това, което наричате „първото американско нашествие в Ирак“. Предполагам, че имате предвид първата война в Залива, по време на която Ирак нахлу в Кувейт и предизвика намесата ни. Съпруга ли ви беше? Вие на страната на Саддам ли се сражавахте?
Отново не получи отговор и вдигна снимката на момиче.
— „Убита по време на второто американско нашествие“ — прочете той. — Това дъщеря ви ли е? — Арестантът продължаваше да разглежда дланите си. — Изгубили сте всичките си близки и приятели във войни и размирици и решихте да си отмъщавате?
Грей бавно събра снимките, кимна на пазачите и стана да си върви.
— Скоро ще се видим отново — каза на арестанта той. — И тогава ще ми кажете всичко!
На следващата сутрин в отговор на слуховете в медиите нацията най-после беше информирана, че похитителите на президента Бренан са използвали упойващи оръжия и не е имало жертви от американска страна въпреки многото ранени в суматохата. Потвърдена беше смъртта на двайсет и един араби — факт, който предизвика поклащане на глави из различните краища на света. На първа страница на „Ню Йорк Таймс“ се появи заглавие, което сбито отразяваше настроението на обществеността:
А в коментарната си рубрика „Уошингтън Поуст“ подхвърляше предположението, че терористите са прибягнали до тази тактика заради металните детектори. Но никой не предложи обяснение на факта, че и снайперистите пред болницата бяха използвали същите упойващи стрелички.
Объркването пролича най-ясно в едно заглавие на „Ню Йорк Поуст“:
Същата сутрин в Белия дом пристигнаха още стъписващи новини. Големите телевизионни мрежи в Америка бяха предупредени да очакват изявление на похитителите по арабската телевизия „Ал Джазира“. Твърдеше се, че при поставяне на условията си щели да направят смайващи разкрития. Никой, включително изпълняващият длъжността президент, нямало да получи предварително копие на изявлението. Явно, че искаха правителството да чуе условията им едновременно със своите граждани.
На Хамилтън не му оставаше друго, освен да свика кабинета си, съветниците и военното командване на страната, за да изслушат заедно изявлението.
— Откъде да сме сигурни, че тези хора наистина държат Бренан? — предупредително подхвърли съветникът по националната сигурност. — Може да се окаже просто един блъф!
— Точно така — кимна министърът на отбраната Джо Декър, който беше известен с опита си в политическите игри. Той не би се поколебал в случай на нужда да демонстрира американската военна мощ. Хамилтън много разчиташе на него за разрешаването на тази криза.
Вицепрезидентът извади лист хартия от джоба на сакото си и обяви:
— Преди няколко минути получихме това чрез телевизионните мрежи. То придружава писмото с исканията на похитителите.
— Какво се казва в него, сър? — попита Декър.
— Става въпрос за кодовете за изстрелване на ядрено оръжие, които президентът Бренан е носел със себе си. Разбира се, твърдението трябва да бъде проверено. Явно, че тези кодове вече са невалидни.
Две минути по-късно след бърза консултация по телефона министърът на отбраната огледа присъстващите и мрачно кимна.
— Това са валидните кодовете.
Участниците в съвещанието замълчаха, избягвайки да се поглеждат в очите. В главите им се въртеше една и съща мисъл: каквото и да поискаха похитителите, то щеше да бъде неприемливо за страната. Което за съжаление щеше да реши съдбата на нещастния Джеймс Бренан.
На екрана в дъното на залата се появи говорител с прошарени коси. Изразявайки гласно опасенията на всички присъстващи, Хамилтън заяви:
— Заклевам се в Бога, че ако тези мръсници ни покажат обезглавяването на Джеймс Бренан, няма да оставя камък върху камък по техните земи.