Говорителят на екрана преодоля очевидното си безпокойство и започна да чете.
„Първо, Америка и останалият свят да признаят исляма за велика религия и да се отнасят почтително към него. Второ, при всеки долар, който Америка отпуска на Израел и Египет, да се отдели долар и за икономическото развитие на Палестина. Трето, пълно изтегляне на съюзническите войски от Ирак и Афганистан, където могат да останат единствено частите на ООН. Четвърто, всички военни бази на съюзниците в Афганистан да бъдат закрити. Пето, всички частни чужди петролни компании в Близкия изток да преминат под контрола на правителствата в съответните страни, включително петролопроводът, пресичащ територията на Афганистан. Шесто, всички чуждестранни компании в Близкия изток да бъдат с преобладаващо участие на араби, а през следващите двайсет години да реинвестират цялата си печалба в региона. Седмо, Съединените щати и техните съюзници да поемат ангажимент да не нападат суверенни държави, с изключение на случаите на открити военни действия срещу тях или доказана подкрепа на терористични акции срещу САЩ и съюзниците им. Осмо, САЩ да не използват военната си мощ за прекрояване на света и да демонстрират уважение към специфичната близкоизточна култура. Девето, Западът да признае, че много от проблемите в Близкия изток се дължат на неговата погрешна външна политика и стремежа да продължи колониалната експлоатация.“
Списъкът свърши, но настроението на присъстващите стана още по-мрачно.
— Все същите безумия! — възкликна един от генералите. — Разочарован съм, никаква креативност!
— Няма да се поддадем на изнудване! — отсече Хамилтън и очите му обиколиха залата, търсейки одобрението на присъстващите.
— В никакъв случай! — кимна шефът на Агенцията за национална сигурност.
— Изключено — добави министър Декър.
Част от хората около масата започнаха да си водят записки, а генералите и адмиралите се събраха в ъгъла, за да обсъдят евентуален военен ответ.
— Почакайте малко — обади се държавният секретар Андреа Мейс. — Нека не отписваме толкова бързо Джеймс Бренан!
Тази жена беше сред най-близките приятели на отвлечения президент.
Групичката на Пентагона я погледна втрещено.
— Нима вярвате, че ще го освободят просто ей така? — засече я един от генералите.
Това отприщи реакцията на присъстващите, които заговориха един през друг. После вниманието им се насочи към Картър Грей, заел скромно място в ъгъла. Последният развой на събитията безспорно се беше отразил на авторитета му, но той все още всяваше респект.
— Нека изслушаме и останалата част от исканията им — заяви Грей и посочи екрана.
Помещението утихна.
„Преминавам към следващия раздел — обяви говорителят, прочисти гърлото си и стисна листа. — Цивилизовани държави, които налагат своята воля с бомби и куршуми, са терористични държави и нямат право да отказват тази привилегия на други страни. Който вади нож, от нож умира. — Кратка пауза, после говорителят вдигна глава. — А сега преминаваме върху най-необикновената част от тази декларация. Честно казано, в трийсет и две годишната си практика никога не съм чел по-необикновени новини.“
Нова пауза.
— Хайде, изплюй камъчето, да те вземат мътните! — не издържа министър Декър.
Сякаш чул репликата му, говорителят започна да чете.
„След една седмица президентът Бренан ще бъде освободен независимо от изпълнението на исканията, изброени по-горе. Ще бъде жив и здрав, оставен на място, за което незабавно ще уведомим правителството на съответната държава. Но ние молим световната общественост да обърне сериозно внимание на нашите искания, ако иска наистина да постигнем салям. На арабски това означава мир“
— забързано добави говорителят.
Присъстващите в заседателната зала на Белия дом зяпнаха от изненада.
— Какво каза той, по дяволите? — учудено промърмори Хамилтън.
— Каза, че президентът Бренан ще бъде освободен дори в случай, че не изпълним исканията на похитителите — бавно и отчетливо отвърна Грей.
— Глупости! — изрева Декър. — За идиоти ли ни вземат?!
Едва ли смятат, че всички тук са идиоти, помисли си Грей.
— Това вече е прекалено! — гневно добави Декър. — Много искам да знам къде са набирали хората за тази акция!
— На земята живеят повече от един милиард мюсюлмани — презрително го изгледа Грей. — А според оперативната информация, с която разполагаме, стотици хиляди от тях са готови да умрат за своята кауза. Мюсюлманите са ревностни последователи на своята вяра и безпрекословно изпълняват всичко, което се поиска от тях. Нима наистина вярвате, че им е било трудно да намерят двайсетина човека, готови да жертват живота си в конкретната ситуация? Отговорете, моля! — Въздъхна и изостави официалния тон: — Ние водим война срещу тези хора, Джо. Моите уважения, но ако вие наистина не познавате врага, бих казал, че Министерството на отбраната не е мястото, на което можете да разгърнете своите способности!