— Накъде биеш, по дяво… — започна Декър, но Грей вдигна ръка.
— Сега трябва да си зададем един друг въпрос! — остро каза той. — Кой е планирал тази операция? Защото имам сериозни основания да вярвам, че тя не е дело на нито една от терористичните организации, които познаваме. А това означава, че на сцената се е появил нов играч и ние трябва да направим всичко възможно да разберем кой е той.
60
Веднага след смайващите искания на похитителите Картър Грей направи промени в приоритетите си. В архивите на НРЦ нямаше информация за Фарид Шах и той се запита къде другаде да я търси. ФБР разполагаше със своя система за идентификация на пръстови отпечатъци, но Грей беше почти сигурен, че там не фигурират отпечатъците на Шах. Защото едва ли някой би взел името на човек с криминално досие. Въпреки всичко направи справка и предположението му се оказа вярно — в системата нямаше нищо, свързано с това име.
След като получи резултатите, Грей скочи в хеликоптера и пое към Бренан, щата Пенсилвания. Загиналите при атентата бяха в тамошната морга и той искаше да разгледа труповете. Резултатът беше повече от скромен — стори му се, че в лекаря от Мърси Хоспитал различава нещо познато, но това беше всичко. След моргата Грей обиколи площада, автосервиза, болницата и жилищната сграда, от която бяха стреляли снайперистите. Не откри нищо, но през цялото време се удивляваше от начина, по който терористите бяха планирали своята операция. Кой би могъл да организира такова нещо? Кой?
По време на обратния полет извади снимките, които бяха иззети от апартамента на Шах. Разглежда ги известно време, после внезапно нареди на пилота да кара към Лангли.
Веднага след пристигането си връчи снимките на директора на ЦРУ, като към тях прибави и една на самия Фарид Шах, направена с телеобектив. Молбата му беше да се търси идентификация на хората, запечатани върху тях.
От Лангли го потърсиха още същата вечер.
Един от арабските им информатори беше разпознал лицето на младото момиче. Според него била дъщеря на човек, с когото заедно се сражавали в Ирак — отначало като членове на нелегална организация, бореща се срещу режима на Саддам Хюсеин, а след това и срещу американците. Информаторът веднага идентифицирал и снимката на самия Шах въпреки значителните промени във външния му вид. Той бил бащата на момичето.
— А как е името му? — нетърпеливо попита Грей.
— Аднан ал-Рими — отвърна директорът на ЦРУ. — Но вероятно има грешка, защото този човек е мъртъв.
Грей благодари и затвори, след което се извърна към компютъра и изтегли досието на Ал-Рими. Сравни снимката в него с тази на човека, който се представяше за Фарид Шах. Заключението му беше, че става въпрос за различни хора въпреки някои прилики в двете фотографии, които обработи с компютърна анимация, премахваща брадата, косата и мустаците.
Седна зад бюрото и хвърли снимката на масата. Нещата ставаха сериозни. Някой беше проникнал в базата данни на НРЦ, за да промени снимките и отпечатъците на определени хора. По всяка вероятност това бе Патрик Джонсън, на когото бяха платили за работата, а после го бяха ликвидирали. Нещата се изясняваха, но това изобщо не помагаше на Картър Грей. Оказа се, че е водил цялата проклета война с фалшифицирани разузнавателни данни. Което беше нещо повече от катастрофа, защото се явяваше най-големият провал в кариерата му.
Излезе навън и седна на пейката пред фонтана. Постоя известно време, вслушвайки се в успокоителното бълбукане, после вдигна очи към внушителната сграда на НРЦ — най-голямата разузнавателна централа в света, която в този момент му беше абсолютно безполезна, защото ставаше въпрос за работа на вътрешен човек. Потвърдиха се подозренията му относно процеса, при който „терористи се избиват помежду си“, а след това изведнъж възкръсват. Но кой беше предателят? Въпреки огромната си власт Картър Грей изведнъж изпита чувството, че е останал съвсем сам.
Том Хемингуей седеше на бетонния под с подвити крака. Очите му бяха затворени, а пулсът и дишането му бяха толкова бавни, че всеки страничен наблюдател би го взел за мъртвец. В един момент се изправи и с бърза крачка се насочи към стаята в дъното на коридора. Отключи тежката врата, заключи я след себе си, а после повтори процедурата с още една, този път блиндирана врата.