Едрият затворник лежеше на нара, покрит през глава. Грей направи знак на надзирателите.
Двамата сграбчиха Ал-Рими за раменете и се опитаха да го изправят.
— О, боже! — възкликна миг по-късно единият от тях.
Пуснаха Ал-Рими едновременно и тялото му тежко рухна на циментовия под.
Грей се втурна в килията и се наведе над него. От устата на затворника стърчаха краищата на разпокъсания лейкопласт. Беше успял да го отлепи от ранената си ръка и да го погълне на голяма топка под одеялото. Тялото му вече беше изстинало.
— Идиоти! — ревна Грей и хвърли поглед към видеокамерата в горния край на помещението. — Един затворник се задушава с топка лейкопласт, а вие не сте забелязали нищо!
Захвърли досието на Аднан ал-Рими на пода на килията. Снимките се разпиляха върху трупа.
Обърна се и се втурна навън. Арабинът сякаш следеше крачките на царя на разузнаването с изскочилите от отбитите си очи. Ако мъртвите можеха да се усмихват, Аднан ал-Рими със сигурност щеше да го направи.
Половин час по-късно хеликоптерът на Грей се приземи в Белия дом. Предстоеше му среща с изпълняващия длъжността президент Хамилтън, която едва ли щеше да е от най-приятните. Двамата не бяха в близки отношения. Стар политически съратник на Бренан, Хамилтън не гледаше с добро око на близките му отношения с шефа на разузнаването. А и все още му тежеше обидата от факта, че Бренан покани на тържеството в родния си град не него, а Картър Грей. Грей не хранеше илюзии по отношение на новия си шеф. Беше наясно, че той ще го уволни при първа възможност, но в качеството си на директор на НРЦ щеше да вземе всички мерки това да не се случи.
Разказа на Хамилтън за самоубийството на пленения терорист, но без да го информира, че е разкрил самоличността му. Тази тайна възнамеряваше да отнесе в гроба си.
— Въпреки всичко имаме напредък, сър — заключи той.
— За какъв напредък говориш, Грей? — сопна се Хамилтън и вдигна някакъв вестник от писалището си. — Четеш арабски, нали?
— „Най-после ще си платят за всички грехове“ — преведе заглавието на първа страница Грей.
— А в този пише, че „Ислямът може би ще подложи и другата си буза“ — вдигна следващия вестник Хамилтън. — Пише го в един от големите италиански ежедневници. Президентът се намира бог знае къде, а световният печат вече започва да внушава, че грешката е била наша. През последните двайсет минути получих информация, че в Ню Йорк посред бял ден е бил пребит до смърт един мюсюлманин, шофьор на такси. И знаеш ли какво се оказа? Че цели шест години е служил в армията. В нашата армия! В същото време в Риад са били отвлечени двама висши служители на „Халибъртън“ и обезобразените им трупове са били открити заедно с надписи „Смърт на Америка!“. И това са само последните два инцидента, които научавам за тази сутрин. Пентагонът е готов да удари всяка цел, която му посочим, а моят разузнавателен апарат не проявява и капчица интелигентност! Все още нямаме никаква представа къде може да се намира Джеймс Бренан!
Втренчил се в лицето на Грей, Хамилтън очевидно чакаше някакво възражение, за да го сравни със земята.
— Рано или късно ще ги пипнем, независимо от това, което стана, независимо от писанията на световните медии — каза само шефът на НРЦ.
— Искам Джеймс Бренан да се върне жив и здрав! — извика Хамилтън и стовари юмрук върху бюрото. — Не ме интересува какви са заслугите ти за тази страна! Ще те държа отговорен за всичко, което се случи! Съединените американски щати бяха унизени от банда смрадливи араби! Ако не върнеш президента, без да е паднал и косъм от главата му, забрави за поста си! Ясен ли съм?
— Абсолютно — спокойно отвърна Грей, давайки си сметка, че това са празни приказки. Никой не можеше да го уволни в разгара на подобна криза. — Но нека ви напомня, че при сегашната ни външна политика не можем да изпълним нито едно от исканията на похитителите. Същевременно не можем да чакаме цяла седмица, за да освободят президента — нещо, в което аз изобщо не вярвам. Американската общественост няма да го позволи, а насилието ще продължава.
Влетя началничката на кабинета, следвана от агент на Сикрет Сървис.
— Сър, „Ал Джазира“ току-що излъчи новината, че похитителите са посочили мястото, на което ще бъде освободен президентът! — възбудено извика тя.
— Къде? — остро попита Грей.
— В Медина.
— Медина ли? — възкликна Хамилтън. — Как, по дяволите, са успели да го отмъкнат чак в Саудитска Арабия?!
— С частен самолет от частно летище — отговори Грей. — Не е толкова трудно.