— Знаем ли нещо за Бренан? — попита Хамилтън.
— Ако все още е жив, както всички се надяваме, това вероятно е единственият начин да си го върнем!
Хамилтън помълча известно време, после кимна.
— Добре, господа. Свържете се с медиите и ми осигурете ефирно време. Мисля, че трябва да информирам обществеността. — Обърна се към Декър и добави: — Господ да ни е на помощ, ако бъркаме, Джо.
Алекс отвори вратата и изведнъж се озова очи в очи с Кейт и членовете на клуба „Кемъл“.
— О, по дяволите! — гневно възкликна той.
— Моля те, Алекс! — обади се Кейт. — Трябва да поговорим.
— Нещата се развиват зле, агент Форд — добави Рубън. — Много зле!
— За какво говорите? — втренчи се в него Алекс.
— Имаме новини — отвърна Стоун.
— Какви новини?
— Една терористична организация пое отговорност за отвличането — бързо рече Кейт. — Чухме го по радиото, докато пътувахме насам.
— Групировката „Шария“, тясно свързана със Сирия — добави Стоун.
— Къде ти е телевизорът? — попита Кейт. — След две минути започва официалното изявление на президента.
Алекс ги покани да влязат и пусна телевизора. Появи се мрачната физиономия на Бен Хамилтън, който направи кратко описание на развоя на събитията, след което обяви:
„Америка е толерантна нация. Ние винаги сме били съпричастни към проблемите на другите. В две световни войни сме помагали на съюзниците си. Войни, които бяха водени в името на свободата. Няма никакво съмнение, че ние сме добър и честен народ, който използва могъществото си в подкрепа на свободата по целия свят. В същото време обаче ние сме и народ, който умее да се защитава и винаги отвръща на удара. А настоящата ситуация без съмнение сочи, че срещу нас е нанесен удар. Отговорност за него пое организацията «Шария», която поддържа тесни връзки с правителството на Сирия — страна, известна с подкрепата си за терористичните групировки, действащи срещу САЩ и техните съюзници. — Замълча за момент, след което продължи: — Всички официални представители на Америка в тази страна са евакуирани по въздуха, а останалите наши граждани са предупредени да я напуснат по най-бързия начин.
В декларацията си групировката «Шария» признава, че Съединените щати имат пълното право да се защитават и да нанесат ответен удар на всяка страна, която е осъществила акт на агресия срещу тях. Но Америка няма да позволи на терористите да диктуват нейните действия. — Тук Хамилтън направи продължителна пауза. — И така, скъпи граждани на Америка, след като се консултирах с министъра на отбраната и Пентагона, аз взех решение като главнокомандващ на въоръжените сили.“
— О, по дяволите! — възкликнаха едновременно Алекс и Кейт, които ясно разбираха какво ще последва.
„Сега ние ще отправим своите искания към похитителите!“
— обяви Хамилтън, направи кратка пауза и изпъчи гърди.
„Ако президентът Джеймс Бренан не бъде освободен осем часа слез излъчването на тази декларация, ще заповядам ограничен ракетно-ядрен удар срещу Дамаск, Сирия. Единственият начин Дамаск да избегне тази съдба е да върне нашия президент в посочения срок. Ако президентът Бренан се намира в Медина, той трябва да бъде предаден на нашето посолство в Саудитска Арабия. След което изстрелването на ракетите ще бъде отменено. Силно се надявам, че похитителите бързо ще изпълнят нашето искане. Ако не го сторят, Господ да е на помощ на гражданите на Дамаск. Преговори няма да има. Обръщам се към членовете на организацията «Шария»: вие обещахте да върнете жив и здрав нашия президент. Направете го в рамките на срока, който определихме. В противен случай Дамаск ще плати за гнусното ви престъпление. — Хамилтън направи нова пауза, после добави: — Бог да ви пази, сънародници мои, Бог да пази Америка!“
Присъстващите в дома на Алекс посрещнаха декларацията на президента с гробно мълчание. Несъмнено подобно беше положението и в милиони американски домове, както и навсякъде по света.
Първа се обади Кейт.
— Това може да се окаже началото на края! — В гласа й звучеше отчаяние.
— Може би — спокойно отвърна Стоун. — Но ние лично няма да спечелим нищо, ако просто седим и чакаме отровната гъба над Дамаск.
— Какво можем да направим, Оливър? — нервно попита Алекс.
— Да открием президента! — решително изрече Стоун.
— Но как? Той е в Медина!
— Не го вярвам, надявам се, че и ти. — Обърна се към Милтън и каза: — Пусни му онзи диск!
Милтън отвори лаптопа си и поясни:
— Ще ви покажем видеозапис от проникването в дома ми, агент Форд.