— Може би някое животно го е надушило — сви рамене Райнке.
— След броени минути? И защо това животно ще се интересува от хартията, а не от мършата?
Изправи се, извади фенерчето и се зае да оглежда паважа наоколо.
— Сигурно си забравил как точно си го пъхнал — изправи се до него Райнке. — Или не си го мушнал толкова дълбоко, колкото си мислиш.
Питърс не обърна внимание на думите му и продължи огледа. Секунда по-късно отново се закова на място.
— Сега пък какво? — нетърпеливо попита партньорът му.
— Чуваш ли нещо?
Райнке напрегна слух, после ченето му увисна.
— Някой тича! — изръмжа той и ръката му се стрелна в противоположната посока на тази, от която бяха дошли. — Натам!
Измъкнаха оръжията си като по команда и хукнаха след тропота от бягащи крака, който ясно се долавяше в мрака.
10
Стоун и останалите скочиха в лодката и панически започнаха да се отдалечават. Мъглата вече беше гъста и затрудняваше навигацията. Намираха се на не повече от три метра навътре в Малкия канал, когато двамата убийци изскочиха на брега и ги видяха.
— Греби здраво и сниши глава — заповяда Стоун, но Рубън едва ли се нуждаеше от подкана. Широките му рамене са раздвижиха от херкулесовото усилие, а ръцете му бързо изстреляха лодката към средата на канала.
— Главите долу! — обърна се към останалите Стоун. — Кейлъб, свали си шапката!
Всички се наведоха, а Кейлъб смъкна бомбето и го мушна между треперещите си колене. Милтън възобнови броенето в момента, в който се качи на лодката. Двамата на брега стреляха по веднъж, но мъглата попречи на точността им. Куршумите цопнаха във водата на близо половин метър от лодката.
— Греби, Рубън, греби! — простена ужасено Кейлъб и почти легна на дъното.
— Какво си мислиш, че правя, по дяволите? — изръмжа в отговор гигантът, по чието лице вече се стичаха вадички пот.
Онези на брега се прицелиха и стреляха отново. Този път бяха по-точни и от греблото на Стоун се разлетяха трески. Една от тях се заби в ръката му и от нея покапаха капчици кръв. Той побърза да я увие с кърпата си — същата, с която беше претърсил дрехите на Патрик Джонсън.
— Оливър! — ужасено изкрещя Милтън.
— Нищо ми няма — побърза да го успокои той. — Стой си на мястото.
Двамата стрелци се обърнаха и изчезнаха в гората, вероятно осъзнали, че оръжията им се безполезни.
— Отиват да вземат лодката си! — предупредително се обади Стоун.
— В такъв случай имаме проблем, защото лодката им е с мотор — задъхано отбеляза Рубън. — Греба здраво, но в резервоара ми няма много гориво.
— Кейлъб, хващай греблото — заповяда Стоун. — Аз ще остана на другото.
Рубън се оттегли и двамата загребаха с удвоени усилия.
Обикновено тръгваха на север по реката и спокойно стигаха до мястото, от което бяха потеглили. Но сега единствената им цел беше час по-скоро да се доберат до сушата, което означаваше да гребат право на изток. Не след дълго подминаха западния край на островчето и завиха по посока на Джорджтаун.
— Мамка му! — изръмжа малко по-късно Рубън, пръв доловил от мястото си на кърмата пърпоренето на извънбордовия мотор. — Гребете яко, защото тези типове дават газ до дупка!
После, видял, че Стоун и Кейлъб са на края на силите си, той ги избута от напречната дъска и хвана греблата.
— Мисля, че ни настигат — задъхано рече Кейлъб.
На метър вдясно от него падна куршум, който потвърди думите му и го накара да се просне до Милтън.
Разнесе се втори изстрел. Стоун се наведе, а Рубън издаде сподавен вик.
— Рубън?
— Нищо ми няма, само драскотина — успокоително отвърна гигантът. — Просто бях забравил колко силно щипе! — Замълча за миг, след което добави мрачно: — Пипнаха ни, Оливър. Тази нощ ще се радват на цели пет трупа!
Стоун хвърли поглед към разредените светлини на спящия Джорджтаун. Въпреки че тук реката беше доста по-тясна, мъглата несъмнено би попречила на всеки, който би проявил интерес към събитията в средата на течението. Обърна се назад. Лодката на преследвачите бързо се приближаваше. В главата му се мярнаха откъслечни картини от разправата на острова — бърза, делова и лишена от всякакви емоции. Представи си как дулото на пистолета потъва в устата му и по лицето му пробяга неволна гримаса.
Внезапно моторната лодка направи остър завой и започна да се отдалечава.
— Какво, по… — изненадано заекна Рубън.
— Тихо! — вдигна ръка Стоун и напрегна слух. — Сигурно е патрулният катер, който идва от юг…
— Полицията? — попита с надежда в гласа Кейлъб. — Трябва веднага да им привлечем вниманието!