Взе асансьора до шестия етаж и тръгна по коридора, кимайки на колеги и познати. Дъската за дежурства на една от стените беше отрупана с малки, закрепени с магнит снимки на агентите, заети с текущи операции. Това беше един старомоден, но ефикасен начин за ориентация относно заетостта и местонахождението на хората. Разбира се, имаше и електронен списък, тъй като винаги се намираха шегаджии да разместват снимките и някой агент от Криминалния отдел изведнъж се оказваше в екипа на чиновниците от отдел „Кадри“.
Няколко снимки бяха обърнати наопаки — знак, че съответните агенти изпълняват задачи извън ВОБ, други бяха обсипани с червени или сини точици. Това не означаваше, че са привърженици на Републиканската или Демократическата партия, както се опитваха да обясняват на близките си част от служителите, а просто маркираше адресите им по местоживеене — във Вирджиния или Мериланд.
Сайкс стана да го посрещне и посочи близкия стол.
— Заповядай, Алекс.
Алекс седна и разкопча горното копче на ризата си.
— Загазил ли съм, или просто ти е домъчняло за мен? — подхвърли той и с облекчение видя усмивката, появила се на лицето на шефа му.
— Чух за снощните ти подвизи. Много си падам по агентите, които бачкат извънредно, особено когато не искат допълнително заплащане. Чувствай се свободен да го правиш когато пожелаеш.
— Е, няма да откажа и някоя премийка, ако наистина си решил да ми благодариш.
— Не си го и помисляй — отряза го Сайкс и почука папката пред себе си. — Имам нова играчка за теб, наистина страхотна. Току-що пристигна, направо от Централното управление. И шефът побърза да ми я прехвърли.
— Достатъчно съм натоварен, Джери — възпротиви се Алекс. — Нали знаеш, че докато по света циркулират пари, винаги ще има хора да ги фалшифицират или крадат.
— Забрави парите. Какво ще кажеш, ако за разнообразие ти прехвърлим едно убийство?
— Доколкото си спомням, убийствата не фигурират в длъжностната ми характеристика — каза Алекс.
— Я си провери значката и фиша със заплатата — отряза го Сайкс. — На тях пише Министерство на вътрешната сигурност, а не Министерство на финансите. Което означава, че торбата ни е пълна с нови играчки. — Той погледна папката. — Днес сутринта на остров Рузвелт е бил открит някой си Патрик Джонсън с огнестрелна рана в устата. До него имало револвер, бутилка уиски и предсмъртно писмо.
— И той е?
— Служител на НЦОЗ — отвърна Сайкс, имайки предвид Националния център за оценка на заплахите. — Тоест един от нас. Ти също дойде оттам, ако все още си спомняш.
— След последната реорганизация НЦОЗ вече не е към Сикрет Сървис, а към НРЦ — поправи го Алекс. — Както и почти всичко останало.
— Но пръстите ни все още са в тая торта, защото, технически погледнато, Джонсън е бил на двойно подчинение — както на НРЦ, така и на Сикрет Сървис.
— Куршум в устата, револвер и предсмъртно писмо — промърмори Алекс. — Човекът е бил пиян, какво да му разследваме?
— Версията за самоубийство може би ще издържи. Но ФБР и парковата полиция са започнали свое разследване, защото инцидентът е станал на обществен терен, а той е държавен служител. Ние обаче искаме и свой човек там, който да защитава интересите ни. Ако се окаже самоубийство — о’кей, прехвърляме им топката и забравяме. Но ако е нещо друго, задължително трябва да го разнищим. Това е твоята задача.
— Но защо на остров Рузвелт? Джонсън да не е бил поклонник на Теди?
— На теб оставям да разбереш. Но не позволявай на онези от Бюрото да те натикат в ъгъла.
— Защо на мен се пада честта, Джери? — погледна го Алекс Форд. — Това не е ли работа на криминалните инспектори?
— Защото те харесвам — каза с иронична нотка Сайкс. — И защото мисля, че е крайно време да се захванеш с истинска работа след толкова седмици охрана.
— Странно, но тези думи ги чух и когато бях прехвърлен в охраната, ако не се лъжа, от собствената ти уста.
— Кой казва, че животът е справедлив?
— Никой от тези, които някога са носили значка! — върна му го Алекс.
— Виждаш какво е положението тук — въздъхна вече сериозно Сайкс. — Хлапетата имат акъл, свестни са, скъсват си задниците от бачкане. Но опитът им е малко — средно около шест години, докато твоят е три пъти повече. Като говорим за хлапета, се сещам за Симпсън. Вземи я за помощничка, защото е крайно време да помирише и малко истинска работа.
— Абе все се питам дали агент Симпсън няма дебели връзки — промърмори Алекс.
— Защо? — попита Сайкс и по устните му пробяга усмивка.
— Защото имам чувството, че някой се е загрижил да я отърве от шибаните дежурства в централата.