— Добри деца — рече Джамила. — Играят до насита, но и спят здраво.
— С теб са добри — каза Лори. — С мен и трите предишни гледачки изобщо не бяха такива. Слава богу, вече имам възможност за нормален живот, въпреки че мъжът ми работи по двайсет часа на ден! Такива са мъжете, Джамила. Не могат да дишат без проклетата си работа!
— В моята родина мъжът е глава на семейството — отбеляза Джамила, докато прибираше някаква забравена играчка. — Жената е длъжна да му помага, да се грижи за дома и децата. Но за тази цел трябва да се омъжи за човек, когото уважава, и покорно да изпълнява желанията му. Нейният господар обаче си остава единствено Бог, а не съпругът й.
— О, мъжете тук са истински царе, Джамила — извъртя очи американката. — Или поне си мислят, че са такива. Аз създадох на Джордж семейство, а когато се налага, изпълнявам и желанията му.
— Значи следобед няма да сте тук — побърза да смени темата Джамила, която се смущаваше от внезапните откровения на работодателката си.
— Ще се върна навреме, за да приготвим вечерята. Джордж пак пътува. Ти вече можеш да се храниш през деня, нали? Край на постите.
— Да, Рамаданът свърши.
— Все не мога да запомня датите — въздъхна Лори.
— Защото се сменят. Рамаданът се празнува през деветия месец на ислямската година. Но мюсюлманите използват лунния календар и по тази причина Рамаданът настъпва по-рано през всяка следваща година. Моите родители са го празнували както през зимата, така и през лятото.
— Е, аз не бих искала да празнувам Коледа през юли — направи гримаса стопанката на дома. — А и не мога да си представя толкова продължителна диета. Нездравословно е за теб, Джамила!
— Напротив, много е здравословно. Е, родилките и майките на малки деца са освободени от пости. Но диетата, както я наричате вие, прогонва нечестивите мисли от тялото, пречиства душата и я насочва към житейските радости. Аз много я харесвам и изобщо не изпитвам глад. Освен това хапвам сахур преди изгрев и след залез слънце, което улеснява нещата още повече.
Пропусна да добави, че едно американско ядене се равнява на три нейни, помълча малко и продължи:
— В края на Рамадана ние празнуваме. Церемонията се нарича Ид ал-Фитр. Обличаме си новите дрехи, приготвяме вкусни ястия и каним гости или пък отиваме при приятели. Много е хубаво.
— Аз продължавам да мисля, че е нездравословно — поклати глава Лори Франклин и извърна очи към прозореца. — Времето е хубаво, защо не закараш децата в парка да се налудуват на воля? А пък аз ще се прибера в една тиха и подредена къща.
— Разбира се, госпожо. Много обичам да шофирам.
— В твоята страна жените имат право да шофират, нали?
Джамила се поколеба.
— Всъщност в Риад е забранено, но става въпрос за закон, който няма нищо общо с исляма.
— Не е нужно да се извиняваш — съчувствено я погледна мисис Франклин. — Гледам телевизия и знам, че там много неща са забранени. Има принудителни бракове, мъже с по няколко жени. На всичкото отгоре си длъжна да се загръщаш с всичките онези забрадки и чаршафи. Нямаш право на образование, нямаш право на нищо…
Джамила сведе очи, за да скрие омразата, проблеснала в тях. След няколко секунди се овладя, вдигна глава и отвърна с усмивка:
— Това, за което говорите, не е ислямът, който познаваме аз и повечето мюсюлмани. Нашите жени не се омъжват по принуда, а по силата на договор между съпрузите и техните семейства. А ако, недай боже, се стигне до развод, жената получава голяма част от собствеността на мъжа. По закон, разбирате ли? А и мъжът няма право на повече от една жена, освен ако не е много богат. Ислямът подтиква всички да учат, за да получат добро образование. Както мъжете, така и жените. А що се отнася до облеклото, Коранът не ни казва какви дрехи да носим. Той казва, че мъжете и жените трябва да се обличат скромно и според вярата си. Бог е всеопрощаващ и знае, че ако човек вярва в него, той ще направи правилния избор. Някои жени избират булото и абаята — онова, което нарекохте чаршаф. Други не.
— Тук все пак е по-различно, Джамила. В Америка всеки е свободен да прави каквото пожелае. Абсолютно всичко. Ето защо нашата страна е велика.
— Да, чувала съм — кимна гувернантката. — Но нима това всичко винаги ви кара да се чувствате добре?
— Абсолютно — усмихна се мисис Франклин. — Особено ако не те хванат.
— След като казвате — кимна Джамила, но изобщо не повярва на думите й.
— Много искам да премислиш и да дойдеш да живееш тук. Къщата е огромна, има място за всички.
— Благодаря ви. Но засега предпочитам да запазим предишната си уговорка.