— Какво?! — най-сетне включи Алекс. — Нима искаш да кажеш, че е дошъл дотук с плуване?!
— Така изглежда.
— Но защо? След като тъй и тъй е бил във водата, не е ли по-логично просто да нагълта част от Потомак?
— Ако е решил да преплува Малкия канал, разстоянието не е много голямо — колебливо отвърна ченгето.
— Да бе! — хвърли му мрачен поглед Алекс. — Ако си решил да дойдеш оттам, няма да скочиш във водата, а ще минеш по мостчето за пешеходци, което е над Малкия канал. Освен това сигурно щеше да се удави, след като е бил толкова пиян.
— Може да се е напил, след като е дошъл тук — възрази полицаят. — Но има и още нещо…
Той се обърна и подвикна на един от криминалистите, който се занимаваше с претърсване на околността. Човек се приближи и му подаде някакъв предмет.
— Ето това. — Ченгето вдигна пред очите си пластмасова торбичка за веществени доказателства, в която беше вкарана друга торбичка.
Двамата агенти на Сикрет Сървис се вторачиха в находката.
Алекс беше този, който пръв разгада предназначението й.
— Вкарал е в тях оръжието и мунициите, за да не се намокрят — обяви той.
— Точно така. Револвер двайсет и втори калибър и куршуми с медна риза.
— Каза, че е оставил предсмъртно писмо — рече Алекс.
Ченгето извади тефтера си и им продиктува текста, който си беше записал дословно. Симпсън бързо го нахвърли в бележника си и вдигна глава.
— Къде е открито?
— Стърчеше от вътрешния джоб на сакото му, вероятно за да се вижда отдалеч.
— Разполагате ли с оригинала? — попита Алекс.
— А вие кои сте? — обади се строг глас зад гърба им.
Алекс се завъртя и се оказа лице в лице с нисък набит мъж, облечен в костюм с жилетка от „Брукс Брадърс“ и тъмна вратовръзка.
Алекс извади служебната си карта и се представи.
Мъжът почти не я погледна.
— Лойд, специален агент на ФБР. Тук вече присъстват агенти на НРЦ, които представляват интересите на службата си.
Алекс побърза да влезе в ролята си на скромен служител на закона.
— Изпълняваме заповеди, нищо повече — обяви той. — Честно казано, Сикрет Сървис предпочита да има свои представители на подобни места. Бюрото положително си дава сметка, че загубата на човек от НЦОЗ е особено чувствителен проблем, да не говорим за нашата служба, която вече е към Министерството на вътрешната сигурност, а не към финансите.
Каза това с ясното съзнание, че Министерството на вътрешната сигурност има далеч по-голям авторитет от Министерството на финансите, включително и сред представителите на закона. Или, образно казано, 300-килограмовата горила, наречена ФБР, нямаше как да не уважава 500-килограмовата горила на МВС въпреки скорошното й раждане.
Лойд изглеждаше така, сякаш се готвеше да изстреля някой хаплив коментар, но после се овладя и сви рамене.
— Добре. Трупът е там. Идете да си поиграете на Шерлок Холмс, след като толкова ви харесва.
— Високо ценя предложението ви, агент Лойд. Но ме интересува предсмъртното писмо, което сте открили.
Лойд направи знак на един от колегите си, който го донесе.
— Дрехите и личните му вещи ще бъдат изследвани за отпечатъци, но не съм убеден, че ще открием нещо — надуто обяви Лойд. — Очевидно става въпрос за самоубийство.
— Платът не е най-добрият носител на латентни отпечатъци — подхвърли Симпсън. — Но сакото му предлага нелоши възможности главно защото е мокро. Надявам се, че в микробуса на вашите хора ще се намери някоя опаковка „Суперфюм“. Когато става въпрос за снемане на отпечатъци от подобни повърхности, няма нищо по-добро от цианакрила.
— Не знам дали имат такова нещо — промърмори Лойд.
— Най-добре е дрехите да бъдат предадени на лабораторията. Там ще ги сложат в специалната камера за топлинна акселерация, наречена „Мегафюм“. Знам, че във ФБР разполагат с такава. — Симпсън посочи предсмъртното писмо и добави: — А ако пуснете това в пещ с нинхидрин, всичко, което има да се показва, ще излезе наяве.
— Благодаря за съвета — сопна се Лойд, но си личеше, че е впечатлен от познанията й.
Алекс хвърли възхитен поглед към партньорката си, след което отново насочи вниманието си към агент Лойд.
— Трябва да сверите почерка — рече той.
— Знам — троснато отвърна Лойд.
— Нашата лаборатория може да свърши тази работа, както и да провери за евентуални отпечатъци.
— Тя не може да се сравнява с лабораторията на ФБР! — гневно отсече Лойд.
— Но не е така натоварена — меко възрази Алекс. — Все пак играем в един отбор, агент Лойд.