— От опит знам, че предварителните заключения за причината на смъртта обикновено са правилни — сви рамене тя.
— Не те питах за това. Интересува ме какво е вътрешното ти чувство.
— То ми подсказва, че преди да приключим случая, ще трябва здравата да поработим. Защото няма да е първият с подвеждащи предварителни заключения. — Главата й кимна по посока на агентите от НРЦ. — Тези могат да ни бъдат от помощ, макар че се съмнявам. Шпионите не обичат да сътрудничат.
Алекс се втренчи в групичката. Ако имаше държавна институция, която да е забулена в секретност повече от ЦРУ, а дори и от Агенцията за национална сигурност, това без съмнение беше Националният разузнавателен център. Веднага си представи какви препятствия ще бъдат издигнати пред тях, скрити зад всесилния аргумент „национална сигурност“. Разбира се, Сикрет Сървис също прибягваше до него, но Алекс знаеше, че го използва разумно, без да прекалява. Което не можеше да се каже за момчетата от НРЦ.
— А ти какво мислиш? — попита Симпсън.
Той изследва земята около краката си в продължение на минута, след което вдигна глава.
— Не искам да ти прозвучи прекалено егоистично, но имам чувството, че разследването ще бъде трън в задника, и то в особено сложен момент от кариерата ми.
Обърнаха се да си вървят, но двамата агенти на НРЦ им пресякоха пътя към пешеходния мост.
— Разбрахме, че сте от Сикрет Сървис — рече русият, значително по-висок от колегата си.
— Точно така — кимна Алекс. — Агенти Форд и Симпсън от ВОБ.
— Аз съм Тайлър Райнке, а това е Уорън Питърс, работим в НРЦ. Мисля, че трябва да си сътрудничим, тъй като Джонсън беше на двойно подчинение на нашите служби.
— Макар че още е рано, аз нямам нищо против да споделям оперативна информация, стига да получавам такава — отговори Алекс.
— Това е и нашият начин — усмихна се Райнке.
— Добре. Значи мога да разчитам да ми уредите среща с колегите на Джонсън?
— Няма проблем — отвърна Питърс. — Познавате ли някого в НРЦ?
— Вие сте първите, които признават, че работят там.
Агентите не останаха очаровани от този коментар.
— Ето картичката ми — добави Алекс. — Обадете ми се, когато организирате нещата. — После посочи предсмъртното писмо в ръцете на Симпсън. — Ще направим анализ на почерка, за да сме сигурни, че е написано от Джонсън.
— Всъщност точно за това писмо исках да поговорим — каза Питърс. — Ние имаме изключително опитни графолози, които ще изпълнят задачата за минути.
— И нашите са опитни — отвърна Форд.
— Но НРЦ разполага с многобройни образци от почерка на Джонсън. Предлагам ви да ускорим нещата, нищо повече. Нали трябва да си сътрудничим?
— Това е веществено доказателство при разследване на убийство — обади се Симпсън. — Едва ли ще ви позволят да го вземете. Трябва да се съхранява от ФБР или Сикрет Сървис като правоохранителни органи.
— НРЦ има същия статут — отвърна Райнке. — Вече разговарях със съдебния лекар и му обясних, че става въпрос за национални интереси. Той няма нищо против да ни предаде въпросното веществено доказателство, стига да го съхраняваме съгласно инструкциите.
— Добре — кимна Алекс. — Чакаме бързи резултати. Проверете го и за пръстови отпечатъци.
Питърс бързо попълни формулярите на съдебния лекар и пое торбичката.
— Картър Грей със сигурност ще изрови томахавката, ако вече не го е направил — обяви той.
— То е ясно — кимна Алекс.
Симпсън изчака агентите на НРЦ да се отдалечат и попита:
— Е, какво мислиш?
— Мисля, че са двама негодници, които ще хвърлят картичката ми в първото кошче за боклук.
— Защо тогава им даде писмото?
— Защото по този начин получават контрол върху веществено доказателство за разследване на убийство и няма начин да ни откажат достъп до НРЦ, където ще имаме доста работа.
18
Картър Грей стана в шест и половина и четирийсет и пет минути по-късно вече беше в сградата на НРЦ. Във фоайето бяха окачени големи черно-бели фотографии, покрай които служителите минаваха всеки ден. На първата бяха запечатани димящите кули на Световния търговски център, втората показваше руините, останали след тях, а на третата се виждаше част от разрушената сграда на Пентагона, в която се беше забил самолетът на „Америкън Еърлайнс“. Малко встрани оставаше снимката на кратера в полето на Пенсилвания, където бе завършил полета си злополучният самолет на „Юнайтед Еърлайнс“. До нея имаше по-малка снимка, на която личеше опушената олющена мазилка на една от стените на Белия дом, причина за която бяха двете реактивни гранати, проникнали в Източното крило на президентския дом. Накрая беше снимката на обезобразената фасада на голямата обществена сграда в Оклахома Сити.