Всичко това беше само част от потресаващата експозиция, която продължаваше и по отсрещната стена на фоайето. За мнозина именно последната снимка на нея предизвикваше най-голям ужас. Всички жертви бяха момчета и момичета под шестнадесетгодишна възраст, загинали при самовзривяването на четирима атентатори по време на церемония в чужбина в чест на най-добрите американски ученици. Те бяха наградени с екскурзия до Франция заради своите изключителни резултати в училище и общественополезна дейност. Но се бяха завърнали у дома в ковчези.
— Никога не забравяйте това — казваше Грей на служителите си. — И правете всичко по силите си да не се случи отново.
В НРЦ се водеше официална статистика на всички случаи по предотвратяване на евентуални терористични нападения както на територията на САЩ, така и в чужбина. Цифрите сочеха, че деветдесет и три хиляди американски граждани и трийсет и една хиляди чужденци са били спасени от много вероятна смърт. А стойността на запазеното имущество надхвърляше сто милиарда долара. Разбира се, тази информация беше достъпна за много малко хора, главно от висшите кръгове на разузнаването. Многобройни и основателни бяха причините тя да бъде запазена в тайна от американската общественост. Защото, ако обикновените граждани научеха колко случаи са „висели на косъм“, вероятно щяха да престанат да излизат от домовете си.
Грей взе асансьора до същия етаж, от който си беше тръгнал снощи, но влезе в друго помещение. Около правоъгълната заседателна маса го чакаха петима мъже и две жени. Той седна на председателското място и отвори лаптопа си.
— Някакви резултати от снощи?
— Ал-Омари отказа да ни сътрудничи — докладва един от сътрудниците му.
— Не се изненадвам.
— Как ще наредите да процедираме със сина му, сър?
— Оставете го на майка му. Всяко дете се нуждае поне от един родител.
— Разбрано, сър — кимна човекът, давайки си сметка, че нещастният баща току-що е получил смъртна присъда.
— Разполагате с една седмица да изтръгнете максимум информация от Ал-Омари, средствата нямат значение.
— Разбрано — кимна една от жените.
— А нашият неонацист Роналд Тайръс? — попита Грей.
— Започнахме разпита му.
— Останалите?
— Ким Фонг ни даде вярна информация за пратка от експлозиви ново поколение, които безпроблемно минават през скенерите. Според него тази пратка ще бъде внесена през летището на Лос Анджелис най-късно следващата седмица.
— Проследете я до купувача. Искам създателите, оборудването, кой ги финансира, всичко. Другите?
— Отказват сътрудничество — отвърна мъжът, помълча малко и попита: — Обичайната стратегия за отстраняване ли да приложим?
Всеки от присъстващите на заседанието беше работил с Грей и преди създаването на НРЦ. Бяха вземали колективни решения, еднакво отдалечени от закона и морала. С течение на времето тези високо образовани и квалифицирани мъже и жени бяха получавали заповеди за издирването и физическото ликвидиране на хора, смятани за врагове на Съединените щати. И бяха изпълнявали тези заповеди като част от работата си.
Но въпреки че отнемането на човешки живот не беше новост за тях, те неизменно се отнасяха със загриженост към поредната задача.
— Не — поклати глава Грей. — Ще ги пуснем, но преди това ще ги обзаведем със средства за електронно проследяване. А после ще се погрижим да пуснем слуха, че са приели да сътрудничат на властите.
— Което означава, че ще бъдат убити от своите — отбеляза втората от присъстващите жени.
— Точно така — кимна Грей. — Искам тези убийства да бъдат заснети, защото ще ни потрябват като средство за натиск. А ако не приемат да сътрудничат, саморазправата между терористи винаги ще намери място във вечерните новини. О’кей, а сега ме запознайте с последния развой на събитията…
Човекът, който отговаряше за тази част от работата, беше най-младият сред присъстващите, но имаше доста повече опит от тях. Том Хемингуей изглеждаше точно толкова блестящо, колкото по време на снощната си визита в полицейския бар. Той беше новата звезда на НРЦ, главен експерт по близкоизточните въпроси. Притежаваше огромен опит и в Далечния изток, тъй като първите двайсет години от живота му бяха преминали в тези два региона на света поради дипломатическите назначения на баща му Франклин Хемингуей — отначало като посланик в Китай, после в Йордания и за кратко в Саудитска Арабия, а след това отново в Китай.
Благодарение на баща си Том Хемингуей беше сред малцината американски разузнавачи, които владееха мандарински китайски, иврит, арабски и фарси. Беше чел Корана на арабски и познаваше мюсюлманския свят по-добре от всеки друг американец, с изключение може би само на баща си. Всички тези качества, към които задължително трябваше да се прибавят неизчерпаемата му физическа и умствена енергия и безспорната му дарба на разузнавач, го бяха изстреляли нагоре в служебната йерархия, за да стигне до личен съветник на Грей.