— Като си помисли човек, че мюсюлманите не близват алкохол, да не говорим за дрога — мрачно въздъхна един от участниците в съвещанието.
— Нищо подобно — поклати глава Хемингуей. — Летял съм с араби, които надигат шишето в момента, в който самолетът се отлепи от пистата.
— Благодаря за доклада, Том — погледна го Грей и се обърна към друг член на екипа. — Точен ли е списъкът с набелязаните цели?
— Да, сър. Базира се върху изключително достоверна информация.
— От опит знам, че този термин често се бърка с недостоверна информация — поклати глава Грей. — Както обикновено, оперативните агенти трябва да разполагат с пълна свобода при избора на тактика за противодействие на врага. Да се насърчават всички възможности за превантивни удари, като ние поемаме отговорност за неразрешените проблеми, които ги съпътстват.
Смисълът на тези думи беше кристално ясен за всички присъстващи: „Избивайте ги безпощадно, без да ви е грижа за никакви юридически и политически последствия.“
Не след дълго Грей поиска и получи доклад за вътрешния терористичен фронт, състоящ се от военизирани групировки и религиозни секти.
— Искам текущите цифри — разпореди се той.
Следващите два часа минаха в анализи на потенциалните кризи, всеки от които можеше да отиде на боклука в мига, в който някъде по света рухнеше сграда, застреляха известен политик или пък се взривеше самолет.
Грей се готвеше да закрие заседанието, когато в залата се върна една от жените, изпратена да потърси спешна информация. Тя мълчаливо пристъпи към него и му подаде тънка папка. Съдържанието й се изчерпваше с четири страници, които той прегледа за две минути и лицето му потъмня.
— Случило се е снощи. В осем и четирийсет и пет тази сутрин е започнало разследване от страна на полицията и ФБР. Защо научавам едва сега?
— Защото потенциалното му значение не е било преценено с нужната бързина.
— Патрик Джонсън?
— Той е аналитик в…
— Разбрах — нетърпеливо я прекъсна Грей. — Пише го в папката. Смъртта му има ли някаква връзка с работата, която е вършил?
— Следствието е поето от ФБР.
— Това изобщо не е утеха — рязко отвърна Грей. — Поне имаме ли наши хора на мястото? В този рапорт не пише нищо по въпроса.
— Да.
— След час искам подробната биография на Патрик Джонсън на бюрото си. Действайте!
Жената изхвърча от стаята. Грей бавно я последва, прекоси коридора и влезе в друга заседателна зала, където го чакаха представители на ЦРУ, АНС и МВС. През следващия час изслуша брифинга, след което започна да задава такива въпроси, че половината от присъстващите се почувстваха неудобно, а другата половина — под пряка заплаха.
След като приключи, той се насочи към кабинета си — скромно помещение между двете просторни зали на кризисния център, които кипяха от живот през всичките двайсет и четири часа на денонощието. Отпусна се на стола и втренчи поглед в мястото, на което би трябвало да има прозорец. Но при строителството на сградата той беше забранил всички прозорци, защото ги смяташе за източник на разсейване и широко отворена врата за шпионите. Не му беше лесно да вземе подобно решение, защото самият той много обичаше природата. Въпреки това прекарваше „златните си години“ в камера без прозорци, опитвайки се да спаси своя свят от гибел. Каква ирония, помисли си той. Най-могъщата разузнавателна централа в света не може да надникне извън собствената си сграда!
Натисна един клавиш на компютъра и с огромен интерес започна да чете житието на Патрик Джонсън.
19
В отдел „Редки книги“ на Библиотеката на Конгреса се съхраняваха над 800 000 екземпляра ценни издания. По единодушното мнение на библиофилите бисерът в короната на това съкровище бе колекцията от антични книги и гравюри на Лесинг Розенвалд. Голяма част от нея бе класифицирана в раздела „Старопечатни издания“, в който попадаха всички книги, създадени преди 1501 г. без помощта на печатарската преса на Гутенберг. Подобно на стотици други, колекцията „Розенвалд“ се съхраняваше в специални трезори, разположени в съседство с читалнята — единственото място, в което учени и изследователи можеха да четат, а понякога дори да докосват изданията, които бяха по-скоро произведения на изкуството, отколкото обикновени книги.
Читалнята беше отворена за широката публика, но при изключителни мерки за сигурност. Помещението се наблюдаваше от камери с таймер двайсет и четири часа в денонощието. Неколцина служители следяха за правилното боравене с книгите от страна на посетителите, като нито едно издание не можеше да се изнася от помещението. Изключение се допускаше единствено за книгите, които се заемаха на други институции, но с изричното разрешение на директора на библиотеката. Най-ценните издания се изваждаха от трезорите в много редки случаи. До тях можеха да се докоснат само библиотекарите, докато посетителите ги четяха, отдалечени на безопасно разстояние от тях.