— Патрик Джонсън?
— Потърсих името му в правителствената база данни, но не открих нищо. Не притежавам достатъчно пълномощия, за да осъществя по-пълно издирване. Ти допускаш, че е бил служител на Сикрет Сървис заради онази значка. Ако е така, не мога да ти помогна, защото правоохранителните агенции и библиотеката нямат обща база данни.
— Има нещо ново. Снощи ме е търсил Алекс Форд, онзи мой приятел от Сикрет Сървис.
— Снощи?! Мислиш ли, че има връзка?
— Едва ли, защото ме е потърсил в палатката преди убийството. Но това си остава един обезпокоителен факт.
Мобилният телефон на Кейлъб зажужа и той го извади от джоба си. Лицето му видимо се оживи от това, което чуваше.
— Беше Милтън — поясни той, след като приключи разговора. — Успял е да проникне в базата данни на Сикрет Сървис.
— Сериозно?! — попита Стоун и очите му се разшириха от учудване.
— Милтън е в състояние да направи с компютъра каквото си пожелае, Оливър. Спокойно би могъл да натрупа състояние от разни незаконни операции в интернет. Преди три години проникнал в системата на Пентагона, защото подозирал, че военните възнамеряват да хвърлят атомна бомба над един от нашите градове, за да оправдаят началото на мащабна война срещу исляма.
— Точно в неговия стил — кимна Стоун. — И какво е открил?
— Джонсън е заемал длъжността старши аналитик на базата данни в НРЦ.
— НРЦ? Тоест при Картър Грей?
— Точно така.
Стоун незабавно се надигна.
— Обади се на Рубън и Милтън и им кажи довечера да са на линия. Ще имаме нужда от колата ти. Ела да ме вземеш от обичайното място. Ще се съберем в къщата на Милтън, защото е най-близко до мястото.
— Кое място?
— Бетезда. Отиваме в жилището на Патрик Джонсън.
— Но полицията ще е там, Оливър. Води се разследване на убийство.
— Не — поклати глава Стоун. — Води се разследване на смъртен случай. Полицията без съмнение е склонна да приеме версията за самоубийство. И ако нейните представители не са там, ние със сигурност ще успеем да съберем важна информация. О, и още нещо, Кейлъб. Доведи Гоф.
Кейлъб го сподири с озадачен поглед. Та Гоф беше собственото му куче, по дяволите! Но той отдавна беше свикнал със странните желания на приятеля си, затова сви рамене, изхвърли остатъците от обяда си в кошчето за боклук и тръгна обратно към редките си книги.
20
Тайлър Райнке и Уорън Питърс напуснаха остров Рузвелт и се върнаха в НРЦ. Оставиха в лабораторията „предсмъртното писмо“ на Патрик Джонсън за графологична и дактилоскопска експертиза, подчертавайки важността на евентуалните латентни пръстови отпечатъци, които биха изключили версията за самоубийство. Разбира се, истинските им намерения бяха по-различни. Надяваха се, че ако някой от снощните очевидци е докосвал писмото и полицията разполага с пръстовите му отпечатъци, нещата автоматично ще бъдат приключени.
След това подкараха към Джорджтаун, слязоха от колата и тръгнаха пеша към брега.
— Не са се обадили — подхвърли Питърс. — Иначе вече щяхме да знаем.
— Което ни дава възможност за маневриране — отбеляза Райнке.
— Какво са видели, според теб?
— Нека приемем най-лошия вариант: видели са достатъчно, за да ни разпознаят.
— Съгласен съм — кимна Питърс, помълча и добави: — В такъв случай трябва да приемем и една друга теория — не са съобщили на полицията, защото са вършили нещо незаконно на острова или имат други причини да мълчат.
— Ти беше на носа на лодката. Не успя ли да ги разгледаш?
— Проклетата мъгла ми попречи. Ако ги бях видял както трябва, нямаше да имаме проблеми.
— Лодката им?
— Стара, дървена, с най-малко четири места.
— Толкова ли бяха?
— Видях двама, може би трима. Не съм сигурен. Вероятно съм улучил някой, защото чух вик. Единият определено беше възрастен, мярна ми се бялата му брада. Дрехите му бяха доста дрипави.
— Клошар?
— Може би.
— А сега да помислим за полицията. Най-вече за ФБР и Сикрет Сървис, които вземат дейно участие в разследването.
— Това можеше да се очаква — отвърна Питърс. — Всеки смъртен случай е обект на следствие.
— Но не очаквахме свидетели. Какво мислиш за тоя Форд?
— Не е хлапак и вероятно си разбира от работата. По-късно ще потърсим още информация за него и за партньорката му. Повече ме тревожи ФБР.
Стигнаха брега на реката и Райнке промърмори:
— Насочиха се насам. Сутринта направих кратък оглед, но не открих нищо. Лодката обаче трябва е някъде тук. Аз тръгвам на север, а ти — на юг. Извикай ме, ако откриеш нещо.
Обърнаха се и тръгнаха в противоположни посоки.