Годеницата на Патрик Джонсън най-после спря да ридае, което позволи на Алекс и Симпсън да й зададат няколко въпроса. ФБР вече бяха минали оттук, но Алекс се съмняваше, че агент Лойд е проявил достатъчно такт и търпение, затова реши да опита с по-мек подход.
Ан Джефрис живееше в едностаен апартамент в Спрингфийлд, Вирджиния, където срещу 1800 долара месечен наем човек получава само една спалня и баня. Джефрис беше средна на ръст, малко пълничка, с месесто лице и дребни черти. Носеше тъмната си коса пусната, а зъбите й блестяха от скорошно избелване.
— Трябваше да се оженим на първи май догодина — прошепна тя. Беше облечена в измачкан анцуг, косата й беше разрошена, а в краката й се валяха купчина използвани салфетки.
— Не сте в течение на някакви проблеми, така ли? — попита Алекс.
— Никакви — отвърна през хълцане тя. — Бяхме щастливи заедно, а работата ми вървеше много добре.
— Какво работите? — попита Симпсън.
— Директор по развойната дейност на една благотворителна здравна организация със седалище в Александрия. Вече две години съм там. Много си харесвам работата. Пат също обичаше своята.
— Казвал го е пред вас, така ли? — попита Алекс.
— Не, не съвсем — смъкна салфетката от лицето си Джефрис. — В смисъл… Аз знаех, че работи в Сикрет Сървис. Агент като вас. Но никога не споделяше подробности — какво прави, къде ходи. Постоянно се шегуваше, че ако ми каже, после ще трябва да ме убие. Господи, колко е нелепо! — Салфетката отново се вдигна към насълзените й очи.
— Наистина — съгласи се Алекс. — Вероятно знаете, че годеникът ви беше намерен на остров Рузвелт.
— Там се срещнахме за пръв път — въздъхна Джефрис. — Бяхме на пикник. Още помня какво бях сготвила и виното, което пихме.
— Значи има вероятност да се е самоубил на мястото на първата ви среща? — попита Симпсън и хвърли многозначителен поглед към Алекс. — Според мен в това има нещо символично.
— Между нас нямаше никакви проблеми! — възкликна жената, очевидно усетила подозренията им.
— Може би само от ваша гледна точка — ледено я парира Симпсън. — Често не познаваме най-близките си хора. Фактите сочат, че край тялото му са открити бутилка уиски и револвер, носещи отпечатъците му.
Джефрис стана и започна да кръстосва стаята.
— Вижте, Пат със сигурност не водеше двойствен живот.
— Всеки има своите тайни — настоя Симпсън. — Не мислите ли, че мястото на самоубийството не е избрано случайно?
— Не и Пат! — рязко се обърна Джефрис. — Той нямаше тайни, които да го накарат да сложи край на живота си!
— Но ако сте знаели за тях, те нямаше да бъдат тайни, нали?
— В предсмъртното си писмо пише, че съжалява — побърза да се намеси Алекс, хвърляйки гневен поглед на Симпсън. — Имате ли представа за какво?
Джефрис се срина на стола.
— Онези от ФБР не ми казаха такова нещо — промълви тя.
— Не са били длъжни. Някаква идея?
— Не.
— Беше ли депресиран от нещо? Имаше ли промяна в настроението му?
— Нищо подобно.
— Използвал е револвер „Смит и Уесън“, двайсет и втори калибър, регистриран на негово име. Виждали ли сте го?
— Не, но знам, че си купи револвер. В квартала му станаха една-две взломни кражби и той реши да го вземе, просто за всеки случай. Лично аз ненавиждам оръжията. След сватбата щях да го накарам да го махне.
— Кога за последен път разговаряхте с него? — смени темата Алекс.
— Вчера следобед. Каза, че ще ми се обади по-късно, ако има време. Но не го направи.
Алекс забеляза, че очите й отново се насълзяват, и побърза да зададе следващия си въпрос:
— Имате ли представа върху какво работеше напоследък? Нещо да е споменавал, дори и случайно?
— Вече ви казах, той не говореше за работата си.
— Парични проблеми, бивша приятелка?
Жената поклати глава.
— Какво правихте снощи между единайсет и два? — внезапно изстреля Симпсън.
— Какво означава това? — ледено я изгледа Джефрис.
— Мисля, че въпросът е пределно ясен.
— Нали твърдите, че Пат се е самоубил? Какво значение има къде съм била аз?
Алекс отново се намеси, сериозно раздразнен от тактиката на партньорката си.
— Технически погледнато, става въпрос за смърт, която може да е предизвикана от всичко, включително убийство и самоубийство — поясни той. — По тази причина се опитваме да установим местопребиваването на всички засегнати. Този въпрос ще бъде задаван на още много хора, затова не търсете специално отношение към вас.
Намръщената гримаса на Ан Джефрис бавно се стопи.
— Е, добре — въздъхна тя. — Тръгнах си от службата някъде около шест и половина. И както обикновено попаднах в адско задръстване. За да измина няколко километра, ми бяха нужни час и десет минути. През това време проведох няколко телефонни разговора, хапнах една-две бисквити, а после се отбих в ателието, където ми шият сватбената рокля. — Последното изречение предизвика ново ридание. Форд й подаде поредната салфетка и побутна по-близо чашата с вода, която стоеше на масичката. Тя отпи глътка и продължи: — Свърших с пробата някъде около седем и половина. Тогава ми се обади една приятелка, която живее в стария град. Срещнахме се в един бар на Юниън Стрийт. Там си бъбрихме някъде около час, след което се прибрах у дома. Легнах си преди полунощ.