— След всичко, казано дотук, стигам до заключението, че наркотиците все пак са по-добрият вариант от предателството — мрачно подхвърли Симпсън.
— Изобщо не съм убеден, че е имал достъп до държавни тайни — кимна Лойд. — А сега вече няма смисъл да изследваме тази възможност, въпреки че пак се очертава страхотен скандал. Дори аз мога да си представя вестникарските заглавия от сорта на: Картър Грей — цар на разузнаването или цар на НАРКОТИЦИТЕ?
Алекс усети, че колегата му от ФБР изгаря от желание да окаля единствената федерална агенция, която конкурира неговата — както по бюджет, така и по влияние.
— Въпросът е друг — поклати глава той. — Дали Джонсън се е самоубил, защото е наркотрафикант и изведнъж му се е сторило невъзможно да сключи брак с почтена жена, или е бил ликвидиран от партньорите си в този бизнес, които са направили всичко необходимо нещата да изглеждат като самоубийство?
— Бих казал, че сам е сложил край на живота си — отвърна Лойд. — Като го е направил на мястото на първата им среща. Наркодилърите биха му пробили дупка в главата, докато спи или седи в колата си. За тях сценарият самоубийство е прекалено сложен.
Алекс обмисли чутото, после вдигна глава.
— Открихте ли нещо друго, свързано с наркотиците? Дневник на доставките, тайни явки, компютърни файлове?
— Още проверяваме. Но се съмнявам, че би проявил подобно лекомислие. Ще ви уведомим какво сме открили, за да приключите със случая.
Това сложи край на срещата и двамата агенти на Сикрет Сървис тръгнаха към колата си.
— Наркопласьор в НРЦ! — цъкна с език Симпсън. — Това няма да се размине току-така.
— Понякога картите се нареждат и по такъв начин — сви рамене Алекс.
— Значи се връщаме във ВОБ?
— Да — кимна той. — Ще се кача да си пусна рапорта по имейла. Но той ще е само прелюдия към основния доклад, който ще изготвя, след като Лойд ми изпрати заключенията си. После се връщаме при фалшификаторите на пари и охраняването на разни входове, около които се стреля.
— Звучи страшно забавно.
— Дано наистина мислиш така, защото това те чака за доста време напред.
— Не се оплаквам. Сама подадох молба за постъпване, никой не ме е карал насила.
Но в гласа й липсваше убеденост.
— Виж какво, Джаки — спря се и я погледна Алекс. — Обикновено не си пъхам носа където не трябва, но искам да ти дам един съвет за дълга и успешна кариера като човек, който е видял всичко.
— Слушам те.
— Върши си своята част от черната работа, независимо кой горе ти пази гърба. Първо, защото това ще те направи по-добър агент. И второ, ще си спечелиш поне един приятел в службата.
— Питам се кой ли ще е той — раздразнено отвърна Симпсън.
— Аз.
22
Грей излезе на площадката за хеликоптери на НРЦ и се насочи към един „Сикорски“, модел VH–60N. На подобна машина се возеше и президентът, макар че скоро предстоеше смяната й с последния модел на компанията „Локхийд-Мартин“. Обикновено Грей използваше хеликоптера за срещите си с Бренан в Белия дом. Но между пътуванията на Грей и президента имаше една съществена разлика — при полетите от военновъздушната база „Андрюс“, Кемп Дейвид или друго място президентският хеликоптер се придружаваше от още две идентични машини „Сикорски“. Те служеха за маскировка, ограничавайки шансовете на евентуалния нападател с ракета земя-въздух до трийсет процента. А Картър Грей летеше сам.
По традиция само президентският хеликоптер имаше право да каца на територията на Белия дом. Лично президентът обаче разпореди за Грей да бъде направено изключение въпреки енергичните протести на Сикрет Сървис. Това спестяваше на царя на разузнаването тежките всекидневни задръствания по пътя от окръг Лаудън до Белия дом, но отговорните фактори в Сикрет Сървис продължаваха да мърморят, тъй като не можеха да се примирят с факта, че над Пенсилвания Авеню 1600 може да лети машина без президента на борда.