Полетът премина бързо и безпроблемно, но Грей беше прекалено зает, за да му обърне внимание. Крачейки по централната алея, той си даваше сметка, че снайперистите по покривите на околните сгради използват голямата му глава за настройка на оптиката си, но това отдавна беше престанало да го смущава. Влезе в Западното крило, кимайки на хората, с които се разминаваше. До 1902 г. тук се бяха помещавали прочутите оранжерии на Белия дом, но след това Теди Рузвелт бе решил, че за да изпълнява задълженията си на държавен ръководител, се нуждае от по-уединено място, далеч от многобройното си домочадие и още по-многобройната армия домашни любимци. Наследникът му на поста — дебеланкото Уилям Тафт — бе разширил Западното крило и бе превърнал Овалния кабинет в неразделна част от живота на следващите президенти.
Ежедневната визита на Грей беше предварително съгласувана. Никой, включително и първата дама, нямаше право да влиза в Овалния кабинет, без да получи разрешение. Бренан винаги го приемаше там, а не в съседната зала „Рузвелт“, отредена за обикновени посетители и по-нископоставени сътрудници.
Президентът седеше зад тежкото си писалище, изработено от същото дърво като корпуса на британския кралски кораб „Резолют“, открит от американски китоловци сред дебелите ледове на север, изоставен от екипажа си. В знак на добра воля правителството на САЩ го беше върнало на Англия, ремонтиран и обновен. А кралица Виктория бе върнала жеста, изпращайки това писалище в дар на президента Ръдърфорд Б. Хейс.
Грей застана нащрек в мига, в който влезе в Западното крило. Бе успял да се запознае с някои от коментарите в интернет, отнасящи се до смъртта на Патрик Джонсън — повечето от тях появили се в ранния следобед. Последният изчете в хеликоптера на път за Белия дом. Вече разполагаше и с доклада на ФБР, според който в дома на жертвата бяха открити наркотици; знаеше и за участието в разследването на агентите Форд и Симпсън. Второто име го накара да се усмихне — нещо, което се случваше рядко. По всяка вероятност именно то щеше да бъде основният му коз в предстоящата нелека игра, разбира се, ако се наложеше.
Като всеки уважаващ себе си шеф на разузнаването, Грей разполагаше със свои очи и уши в Белия дом и те вече го бяха осведомили за безпокойството на Бренан във връзка със случая „Джонсън“. По тази причина не му позволи пръв да отвори дума по темата.
В момента, в който се настаниха един срещу друг, Грей започна:
— Господин президент, преди редовния брифинг бих искал да повдигна неприятния въпрос за смъртта на Патрик Джонсън на остров Рузвелт.
— Изненадан съм, че не ми се обади по-рано, Картър — отвърна президентът с тон, който Грей определено не хареса.
— Исках да разполагам с потвърдени факти, преди да го направя, сър. Защото в никакъв случай не бих си позволил да ви губя времето.
— Бъди сигурен, че няма да си първият за днес — остро отвърна Бренан.
Това е президентът, на когото аз служа всеотдайно, напомни си мислено Грей, след което сбито изложи фактите, които Бренан сигурно вече знаеше. Когато стигна до откриването на наркотика, Бренан вдигна ръка.
— Други замесени?
— Уместен въпрос, господин президент. За съжаление не разполагам със задоволителен отговор. Възнамерявам да проведа лично разследване по него, като поискам помощта на ФБР.
Привличането на Бюрото не беше по вкуса на Грей, но той правилно прецени, че е по-добре да го стори сам, отколкото да му го наложат.
— В такъв случай ще трябва да им осигуриш пълна свобода на действие, Картър — изгледа го продължително Бренан. — Нищо скрито-покрито.
— При други условия изобщо не бих го направил. Но в момента нещата са такива, че случаят едва ли ще получи кой знае какво развитие. Което ще рече, че ако Джонсън е търгувал с наркотици, тази негова дейност не е имала никаква връзка с работата му в НРЦ.
— Рано е за подобно заключение — поклати глава Бренан. — С какво по-точно се занимаваше този човек при теб?
— Отговаряше за електронните файлове, съдържащи информация за лица и организации, заподозрени в тероризъм. Както текущи, така и вече заловени или ликвидирани. На практика той има голям принос за изграждането на тази система.
— Тази информация става ли за продажба?
— Не виждам как. Това е основна информация, голяма част от която е публикувана в нашия уеб сайт. Разбира се, има и секретна — пръстови отпечатъци, ДНК проби и прочие. Но контролираните от Джонсън файлове не съдържат нищо от конкретните данни, които използваме за залавяне на терористи.
Президентът кимна, облегна се и разтърка тила си. Настанил се зад писалището още в седем сутринта, той бе успял да отхвърли работа, за която нормално е нужен 14-часов работен ден, а му предстоеше натоварен следобед и някаква официална вечеря. А на следващия ден тръгваше на предизборна обиколка из Средния запад — регион, в който победата му не подлежеше на съмнение. Но това не означаваше, че може да свали гарда.