— Ще ти го кажа направо, Картър — въздъхна той. — Не съм доволен от тази история. Точно сега не мога да си позволя скандали.
— Ще се постарая да няма такива, сър.
— Не е зле да постегнеш подчинените си! — строго го погледна президентът.
— Напълно съм съгласен с вас — кимна Грей, замълча за миг, после добави: — Сър, очевидно не можем да допуснем това да се отрази на основната ни задача.
— Моля? — погледна го изненадано Бренан.
— Както знаете, медиите имат навика да правят от нищо нещо. Така си продават вестниците, но понякога вредят на националната сигурност.
— Първата поправка, Картър — сви рамене Бренан. — Свещено право.
— Не твърдя противното — приведе се напред Грей. — Но все пак можем да направим нещичко относно изтичането на информация, а също така и относно нейното съдържание и време на обявяване. Според мен в момента нещата са наред, но не е в наш интерес да компрометираме НРЦ със скандали.
Замълча още веднъж, после изрече онова, което беше репетирал в хеликоптера на път за Белия дом:
— Много малко са начините да бъдете уязвен политически, сър. Затова вашите противници отчаяно търсят за какво да се заловят и вероятно ще видят шанса си в този инцидент. Исторически погледнато, подобна стратегия е имала известни успехи. Или ако позволите да го кажа направо, не бива да им позволим да използват въпросния инцидент, за да ви победят през ноември. Истината, каквато и да е тя, не е достатъчно важна, за да ви попречи да спечелите втори мандат.
Бренан се замисли, после бавно кимна.
— Добре. Ще държим медиите изкъсо. Все пак става въпрос за националната сигурност, нали? Веднага ме информирай, ако срещнеш съпротива от Бюрото или някой друг. — Замълча, след което вкара в действие великолепния си политически баритон: — В едно си абсолютно прав, Картър — националната сигурност на тази страна не може да бъде застрашена от някакъв тип, който в свободното си време е продавал наркотици!
— Абсолютно вярно — усмихна се Грей, а наум добави: Слава богу, че сме в годината на изборите!
Бренан стана и отиде да натисне някакъв бутон на бюрото си.
— Поканете министър Декър.
— Декър ли? — изненадано го погледна Грей.
— Трябва да обсъдим положението в Ирак.
Минута по-късно в кабинета влезе мъж, надхвърлил петдесет, с късо подстригана посивяла коса, красиво лице и стройно тяло, поддържано от всекидневен осемкилометров крос. Вдовец от доста време, Декър минаваше за един от най-желаните свободни мъже във Вашингтон. Въпреки че никога не бе служил в армията, той бе започнал кариерата си в отбранителната промишленост, където бе натрупал значително състояние, преди да се насочи към обществения сектор. Там възходът му бе не по-малко забележителен. Благодарение на задължителните за всеки вашингтонски политик качества — ум, красноречие, амбиция и безпардонност — той се издигна до главнокомандващ на Военноморския флот и заместник-министър на отбраната. По-късно, вече като шеф на Пентагона, Декър бе поставил под свой контрол голяма част от средствата на разузнаването, технически контролирани от Грей — факт, който бе станал причина за дълбока и трайна ненавист между двамата. Ловък и опитен играч, Декър не казваше нито едно лоша дума за шефа на разузнаването, но Картър Грей беше наясно със задкулисните му машинации и огромната му амбиция да стане пръв довереник на президента.
Декър започна разговора по обичайния си директен начин.
— Правителството на Ирак даде да се разбере, че желае скорошното ни изтегляне от страната — обяви той. — Но ние имаме огромни проблеми с него, по-големи дори от амбициите за автономия на кюрдите. Официални негови представители се обявиха за унищожаването на Израел, заемайки твърдата позиция на съседна Сирия — техния нов съюзник.
— Всичко това ни е известно, Джо — нетърпеливо го прекъсна Грей, извърна се към президента и добави: — Включително и фактът, че баасистите преговарят с правителството за завръщането си на власт в замяна на прекратяване на насилието.
Бренан кимна.
— Но как бихме могли да напуснем страната при тези обстоятелства? — попита той. — Изключено е да позволим обединението на Сирия и Ирак под контрола на бившите хора на Саддам.
— Ако властта премине в ръцете на баасистите, опасността за САЩ ще бъде неколкократно по-голяма, отколкото при режима на Саддам Хюсеин — каза Декър. — Но ние сме обещали на иракския народ да се изтеглим след изграждането на действаща система за сигурност и след официално искане на правителството: нещо, което е съвсем предстоящо.