— Говори конкретно, Джо — остро каза Грей.
— Все още не съм обсъждал този въпрос с президента — разигра колебание Декър, прокашля се и започна: — Ако отстраним екстремистките фракции от законодателния орган на страната, бихме могли да наклоним везните в полза на максимално благоприятно за САЩ правителство, отрязвайки пътя на баасистите към властта. В същото време не бива да забравяме и петролния проблем, сър. В момента цената се доближава до три долара за галон. Трябва да имаме лост за въздействие по отношение на иракския петролен резерв.
— Какво означава да ги „отстраним“? — сбърчи вежди Бренан. — Вероятно физическо ликвидиране? Не, вече не се занимаваме с такива дейности, просто защото са незаконни!
— Незаконно е убийството на премиер или държавен глава, сър — поклати глава Грей.
— Точно така — кимна Декър. — Но хората, за които говорим, не попадат в тази категория. За мен лично един такъв акт не се различава от обявяването на награда за главата на Бен Ладен.
— Говорите за хора, които са редовно избрани за членове на иракския законодателен орган — възрази Бренан.
— В момента екстремистите безнаказано избиват умерени членове на този орган — отвърна Декър. — И ако не вземем мерки, скоро няма да останат такива.
— Нашата намеса би означавала гражданска война, Джо — предупредително се обади Грей.
— Ще се постараем нещата да изглеждат като отговор на умерените, за да останем в сянка. Вече имам уверенията им за пълна подкрепа.
— Но резултатът пак ще е гражданска война — отбеляза Бренан.
— Която ще ни даде напълно законно основание да запазим военното си присъствие в Ирак в обозримото бъдеще — бързо отвърна Декър, очевидно доволен от себе си. — Но в случай че позволим на баасистите да се върнат във властта, те ще смажат всякаква опозиция и ще се установи диктатура от типа на Саддамовата. Не можем да позволим подобно нещо, тъй като ще се окаже, че всичките ни загуби в пари и жива сила са били на вятъра.
Бренан се обърна към шефа на разузнаването, присви очи и попита:
— Какво ще кажеш, Картър?
На практика Грей беше бесен, защото идеята не беше дошла от него. Декър бе успял да го победи. Какъв мръсник, господи!
— Няма да сте първият американски президент, който дава ход на подобна операция, сър — отвърна той.
Но Бренан не изглеждаше убеден.
— Трябва да си помисля — промърмори той.
— Разбира се, господин президент — отзивчиво кимна Декър. — Но имайте предвид, че времето ни притиска.
Бренан изчака Декър да напусне кабинета, облегна се и свали очилата си.
— Искам да поговорим по един друг въпрос, преди да започнем брифинга — каза той. — На единайсти септември заминавам за Ню Йорк, където трябва да произнеса реч в памет на жертвите. — Грей знаеше докъде ще го отведе това, но предпочете да запази мълчание. — Питам се дали не би желал да ме придружиш. В крайна сметка ти си човекът, който повече от всеки друг в тази страна има грижата това да не се повтори.
Никой не би си позволил да отклони покана за съвместно пътуване с президента на Съединените щати, да не говорим за човек с позициите и правомощията на Грей. Но точно по този въпрос той не даваше пет пари за традициите и изискванията на протокола.
— Много любезно от ваша страна, сър. Но на тази дата имам един много личен ангажимент.
— Знам за болката ти, Картър, но все пак реших да те попитам. Сигурен ли си?
— Напълно, господин президент, благодаря.
— Добре — въздъхна Бренан, помълча малко и смени темата. — Вероятно си чул, че кръщават родния ми град на моето име.
— Да, сър. Приемете поздравленията ми.
— Това е едно от онези неща, които ме ласкаят и смущават едновременно — усмихна се Бренан. — Егото ми не е чак толкова голямо, та да не разбирам, че го правят най-вече заради просперитета на града. В тази връзка се налага да произнеса кратка реч и да се здрависам с този-онзи. Защо не дойдеш с мен?
Ако правилото да не отказваш президентска покана е важно, второто по значение правило гласи, че никога не трябва да го правиш два пъти.
— Благодаря, с удоволствие.
Президентът почука с очилата си по разтворената книга пред себе си.
— Има вероятност да бъда тук и през следващите четири години.
— Бих казал, голяма вероятност, сър. Вие свършихте добра работа през този мандат и би трябвало да се гордеете с нея, сър — увери го Грей. Но в себе си беше дълбоко убеден, че не е свършил нищо особено.