Час по-късно той напусна Западното крило.
Уорън Питърс най-сетне откри лодката на клуба „Кемъл“. Набра мобилния на Тайлър Райнке и партньорът му скоро се присъедини към него.
— Сигурен ли си, че е тя? — попита Райнке, любопитно оглеждайки лодката.
— Тя е — кимна Питърс. — Има кръв на носа, което означава, че наистина съм улучил някой от тях.
— Все някой трябва да ги е видял — или при отплаването, или при връщането на лодката.
Питърс помълча малко, вперил поглед във водата, после вдигна глава.
— Има и по-лесен начин да ги открием. Джонсън имаше документи в джоба си, нали?
— Аха. И какво?
— Ами някой от нашите свидетели може да е видял къде живее и да прояви любопитство…
— Прав си — кимна Райнке. — Това ще ни спести доста работа. Довечера отиваме там.
23
Алекс притежаваше достатъчно опит, за да състави рапорта си с онова количество увъртания и неопределеност, които в повечето случаи бяха достатъчни, за да не предизвикат откритото недоволство на началството. Изпрати го на Джери Сайкс, отхвърли част от натрупалата се писмена работа, след което реши, че е по-добре да си тръгне, преди да са го хванали за някое извънредно дежурство.
В коридора се натъкна на колега, който заключваше личното си оръжие в стенния сейф, преди да влезе в стаята за разпит.
— Хей, Алекс, да си спипал още някой обирджия на банкомати? — ухили се насреща му той. Новината вече беше успяла да се разпространи по етажите с бързината, характерна за всяка клюка край автоматите за кафе.
— Не — поклати глава Алекс. — Явно онези бяха кръгли тъпаци.
— Чух, че си направил добър екип със Симпсън — продължи да се хили насреща му агентът.
— О, имаме много приятни моменти заедно.
— Чувал ли си за Джей Ло?
— Че кой не е? — сви рамене Алекс.
— Е, твоята Симпсън е Джей О! Не знаеше ли, че ставаш комбина със звезда?
— Какво е Джей О?
— Стига момче! Не виждаш ли ореола около главата й? Небето я облива с божествено сияние, което се вижда от половин километър. Изглежда, само ти още не си го видял…
Продължавайки са се хили, агентът тръгна по коридора.
Съдбата отново показа, че е майстор на изненадите, и на излизане от сградата Алекс почти се сблъска с партньорката си.
— Прибираш ли се? — подхвърли той.
— Не. Отивам да си потърся приятели, защото най-накрая ми светна, че тук едва ли ще ги открия.
Симпсън понечи да се отдалечи, но Форд сложи ръка на рамото й.
— Слушай, онова, което ти казах, беше просто конструктивна критика, нищо повече. Когато бях новак тук, бих дал мило и драго, за да получа подобен съвет.
За момент Симпсън сякаш се готвеше да го размаже в стената. После се овладя, макар и с цената на огромни усилия.
— Благодаря, но за една жена нещата са по-различни. Службата все още си е мъжко царство.
— Не го отричам, Джаки. Но ако позволяваш да те третират различно от останалите, няма да направиш кариера.
— Нищо не мога да направя! — почервеня от гняв Симпсън. — Не ги моля да ме пипат с кадифени ръкавици!
— Грешен отговор — поклати глава Алекс. — Много неща можеш да направиш. На първо време просто им покажи, че не ти е приятно. — Замълча за момент, после попита: — Всъщност кой е твоят ангел-пазител? — Забеляза, че Симпсън няма намерение да отговори, и побърза да добави: — Хайде, признай си. Нали знаеш, че и сам мога да го науча?
— Добре де! — сопнато отвърна тя. — Сенаторът Роджър Симпсън е мой баща.
— Охо — респектирано промърмори Алекс. — Председателят на Комисията за надзор над разузнаването! Тежичък ангел!
В следващия миг лицето на Симпсън се оказа на сантиметър от неговото, а краката й почти настъпиха обувките му 45-и номер.
— Баща ми никога не би използвал влиянието си, за да ми помогне! — изсъска тя. — А за твоя информация ще добавя, че съм единствено дете, но това изобщо не ми облекчи живота! Борила съм се за всичко, което съм постигнала. Ако не вярваш, мога да ти покажа белезите и мазолите си!
Алекс отстъпи крачка назад и вдигна ръка да я спре.
— В този град значение имат не фактите, а представите. А те сочат, че твоята особа не се товари достатъчно с черна работа. И това не е всичко.
— О, така ли?
Пръстът му се стрелна към ревера й.
— Имаш навика да носиш яркочервена кърпичка в джобчето си.
— И какво от това?
— Абсолютно недопустим навик за агент на Сикрет Сървис. Защото само бие на очи, а нашата професия се гордее със своята незабележимост, но и представлява отлична мишена за всеки, който по някаква причина иска да те гръмне. От което следва, че пренебрегваш правилата, и то абсолютно глупаво!