Симпсън стисна устни и сведе очи към алената си кърпичка.
— Ами оръжието ти? — безжалостно продължи Алекс. — Изработено по поръчка, несъмнено за да покаже, че си различна, разбирай по-добра, от всички останали. Това не се харесва нито на мъжете, нито жените.
— Татко ми го подари, когато постъпих в полицията — защити се тя. А Алекс отбеляза, че алабамският й акцент звучи по-ясно, когато е ядосана.
— В такъв случай го окачи на стената и си вземи стандартно оръжие!
— И тогава всичките ми проблеми ще се решат, така ли?
Въпросът беше зададен по такъв начин, че го накара да се почувства като налитащ грубиян.
— Не, разбира се — примирително рече той. — Но ще ги приравни с проблемите на всички останали. Защо не опиташ да ги включиш в графата „Животът е гаден“?
Ти също, добави мислено той. Стигаха му контактите с новобранци за днес. А и барът на ченгетата го зовеше.
Кейт Адамс току-що беше застъпила на смяна след пълен работен ден в Министерството на правосъдието. Поради сравнително ранния час заведението беше почти празно. Алекс се насочи към бара с походката на човек, който има важна мисия. Тя го забеляза навреме и в момента, в който се настани на високия стол, пред него кацна чаша мартини с три тлъсти маслини вътре.
— Разстроен ли си от нещо, или така ми се струва? — попита Кейт с тон, който моментално прогони напрежението му.
Ноздрите му потрепнаха от удоволствие, уловили лекия аромат на мед и кокосови орехи, който долиташе иззад широкия плот от тъмен махагон. Дали си е измила косата, преди да дойде тук, или така мирише парфюмът й? Все едно, уханието беше много приятно.
— Проблеми в работата, ще ми мине — отвърна на въпроса той. Отпи една глътка, лапна първата маслина, а после и шепа фъстъци от купичката до себе си. — Как се нещата при теб? Къде е приятелят ти — онзи супершпионин Томи?
При този въпрос веждата й едва забележимо помръдна.
— Хемингуей ли имаш предвид? Не бих го нарекла точно приятел. — Забелязала скептичния му поглед, Кейт Адамс остави чашата, която бършеше, и се наведе над бара. — Може би имаш друго мнение по въпроса, агент Форд?
— Всъщност не ми влиза в работата — сви рамене Алекс.
— Жената може да флиртува и просто ей така, без да влага нищо.
— Добре, че ми го казваш — рече той и отпи нова глътка мартини.
— Трябва да признаеш, че той изглежда добре, пътувал е много и има глава на раменете си — продължи настъплението Кейт. — Всички екстри, ако разбираш какво имам предвид.
Алекс понечи да отвърне с хаплива забележка, после изведнъж усети, че Кейт го поднася, при това забавлявайки се.
— Разбирам, естествено — промърмори той.
Кейт се наведе и рязко го дръпна за вратовръзката. Движението беше толкова внезапно, че Алекс залитна и разля част от питието си.
— Като те гледам, май аз трябва да поема инициативата, защото едва ли скоро ще набереш кураж — тихо каза тя. — Искаш ли да излезем?
Алекс усети как ченето му увисва, но бързо се окопити.
— Каниш ме на среща?
— Не, говоря на тоя до теб. Разбира се, че те каня на среща.
Алекс не се стърпя и се огледа. През главата му мина тъпото подозрение, че е жертва на някаква постановка със скрита публика, която всеки момент ще избухне в гръмогласен смях.
— Сериозно ли говориш?
Тя дръпна вратовръзката му по-силно.
— Когато флиртувам, флиртувам, и толкоз. Но когато каня, това вече е друго нещо.
— С най-голямо удоволствие.
— Видя ли? Не е толкова страшно. Разбрах, че си малко бавен с офертите, затова поемам инициативата. Какво ще кажеш за една вечеря?
— Звучи добре — рече той.
— В такъв случай да решим кога. Свободен ли си утре вечер?
Дори да го бяха назначили да бди край смъртния одър на президента, агент Форд пак би намерил начин да се измъкне.
— Свободен съм — кимна той.
— Да речем, около шест и половина. Аз ще се погрижа за резервацията, ако нямаш нищо против.
— Нямам, разбира се.
— В ресторанта ли ще се срещнем, или предпочиташ да ме вземеш от къщи?
— Ще те взема от къщи.
— Господи, агент Форд, толкова си сговорчив! Особено в сравнение със заядливите адвокати, с които се разправям по цял ден. Адвокатите не се съгласяват с нищо!
— Чувал съм — кимна Алекс.
— В такъв случай ще те чакам около шест.
Кейт написа адреса и телефонния си номер на едно листче и го плъзна към него, а той й подаде визитката си, на гърба на която добави домашния си адрес и телефон.