— Харесва ли ти да живееш в Манасас? — попита тя, разглеждайки картичката.
— Портфейлът ми го харесва — заяви Алекс, прочете на свой ред листчето и вдигна вежди. — Ар Стрийт? Джорджтаун?
— Не изпадай в плен на фалшиви надежди. Изобщо не съм богата наследница, която работи в Министерството на правосъдието от идеалистични подбуди. Живея в бившата конюшня на една огромна къща. Собственичката е вдовица и иска да има някой край нея. Голям образ е тя.
— Не ми дължиш обяснения — сви рамене Алекс.
— Което не означава, че не искаш да ги чуеш — отвърна тя.
— Е, тогава да те попитам още нещо, докато си в настроение да обясняваш — погледна я той. — По какъв проект работите заедно с оня с „всичките екстри“?
Кейт опря пръст в устните си.
— Адвокатска тайна. Но без да рискувам да издам държавна тайна, ще ти кажа, че е във връзка с молбата на агенцията му да използва стара обществена сграда. Не мисля, че ще стигнем до споразумение. А сега ми кажи какво те ядоса в службата.
— Не ти ли стигат клюките, с които те заливат тук всяка вечер?
— Забравяш, че вече сме си определили среща. От което следва, че можем да си споделяме някои неща.
— Добре — усмихна се Алекс. — Става въпрос за партньорката ми в едно текущо разследване. Постъпи наскоро при нас, но баща й е голяма клечка и я урежда чрез началството. Опитах се да й обясня, че по този начин няма да си намери приятели в службата.
— А тя е на друго мнение, така ли?
— Засега. Ако не го промени, ще й излезе солено.
— А по какво разследване работите?
— Сега е мой ред да се позова на служебната тайна — промърмори Алекс, след което вниманието му изведнъж беше привлечено от плазмения екран на стената.
Течаха кадри от остров Рузвелт, а едрозъба репортерка изреждаше фактите около загадъчното самоубийство. Нито дума за разследването на Сикрет Сървис, каза си Алекс.
Но хероинът в къщата на Патрик Джонсън получи подобаващо внимание.
— Това ли е твоето разследване? — попита Кейт.
— Какво?
— Помислих си, че нищо друго не може да те накара да ме забравиш.
— Извинявай — объркано промърмори той. — Да, това е. Край на подробностите.
После и двамата се загледаха в телевизора, от който се разнесе познат глас.
Човекът на екрана изразяваше официалното становище на НРЦ. Не беше Картър Грей, чието отсъствие лесно можеше да се обясни с нежеланието му да се раздухва случаят. Но Том Хемингуей не падаше по-долу от него. Явно красноречието и спокойното поведение пред камера влизаха в пакета „всички екстри“.
Алекс хвърли кос поглед към Кейт, която за пръв път от началото на вечерта изглеждаше онемяла.
— Туш! — победоносно се ухили той.
24
Седнал зад волана на стария сив шевролет малибу, Кейлъб мина да вземе Оливър Стоун, който го чакаше близо до Белия дом. Насочиха се към къщата на Милтън Фарб, намираща се на границата между окръг Колумбия и щата Мериланд, където щеше да ги чака Рубън. В краката на Стоун клечеше Гоф — дребничкият мелез между неизвестни породи, кръстен на първия началник на отдел „Редки книги“ Фредерик Гоф. Спряха пред малката, но добре поддържана къща на Милтън, на чиято веранда ги чакаше Рубън. Беше облечен както обикновено — джинси, мокасини и измачкана вълнена риза на червени карета. От задния му джоб стърчаха работни ръкавици, а в ръцете си държеше предпазна каска.
— Заработих извънредни часове на рампата и нямах време да се прибера — обясни той, после с учудване огледа новата прическа и гладко избръснатото лице на Стоун. — Не ми казвай, че си решил да се върнеш при редовните!
— Обикновена дегизировка, Рубън — отвърна Стоун. — Милтън готов ли е?
— Нашият приятел ще се позабави — многозначително намигна Рубън.
— Какво?
— Забавлява се, Оливър. Забрави ли, че има ново гадже?
— Ти запозна ли се с нея? — възбудено попита Кейлъб. — Може да има някоя подходяща приятелка.
Макар и заклет ерген, Кейлъб никога не отказваше авантюри.
— Само я мярнах — отвърна Рубън. — Много по-млада от Милтън и хваща око. Страхувам се, че момчето е на път да хлътне сериозно. Лично аз три пъти съм изминавал пътеката към олтара, но четвърти ще има само ако се напия, та да не знам какво върша. Жените са ужасни! Не мога да съжителствам с тях, а и те с мен!
— Третата ти жена беше доста свястна — подхвърли Стоун.
— Не казвам, че са безполезно племе, Оливър. Просто твърдя, че дълготрайните партньорства не се дължат на юридически ангажимент. Нагледал съм се на случаи, при които една хубава връзка отива по дяволите заради оковите на брака.
— Тоест искаш да кажеш, че ако се забранят браковете, броят на разделите рязко ще намалее, така ли?