— Един господ знае какви чудеса на техниката използват днешните бандити — промърмори Рубън.
Стоун не обърна внимание на забележката му и продължи:
— Освен това претърсиха района като военни разузнавачи и му видяха сметката много професионално. Бяха добре запознати с инкриминиращите улики и взеха всички мерки да ги заличат. Показаха и голяма изобретателност с онези найлонови торбички, които самоубиецът уж е трябвало да използва, за да запази сухо оръжието си, докато плува към острова.
— Прав си — кимна Кейлъб. — Но дори наркопласьорите не искат да попаднат в затвора.
Стоун отмина и тази забележка.
— А когато разбраха, че има свидетели на престъплението им, изобщо не се поколебаха в решението си да ни отстранят — продължи той. — Тези бяха професионални убийци, но аз силно се съмнявам, че са наркотрафиканти. — Остави тримата да размишляват върху логиката му и отново вдигна бинокъла пред очите си.
Минута по-късно тишината беше нарушена от Кейлъб, който се обърна към Милтън и попита:
— С какво се занимава тая Честити?
— Счетоводителка е. Работила за някаква голяма компания, но получила психическо разстройство и я уволнили. В момента има собствена фирма. Помага ми в моя бизнес, защото съм много зле със сметките. Тя ми води счетоводството и маркетинга. Страхотна е.
— Убеден съм, че е страхотна — промърмори Рубън. — Точно от тези професионалистки трябва да се пази човек. Мислиш ги за възпитани, докато изведнъж ти скочат! Преди време и мен ме ковна една такава. Скромна, строга на вид, всичките й рокли под коленете. Но какви чудеса правеше с устата си тая мадама, свят да ти се завие!
Стоун побърза да се намеси:
— Уволнението на Честити заради здравословното й състояние е неправомерно, освен ако то не е пречило на служебните й задължения.
— О, изпълнявала ги е, и то много добре. Уволнили са я с претекста, че излагала компанията пред клиентите, което било чиста лъжа. Всъщност станало по настояване на двама от собствениците, единият от които искал да я вкара в леглото си. Тя ги осъдила и спечелила куп пари.
— Е, Милтън, не изпускай богатата хубавица — засмя се Рубън. — Не казвам да се ожениш за нея, но в днешните свободни времена и жената може да издържа мъжа, вместо винаги да е обратното.
— Прави ми подаръци — тихо рече Милтън.
— Тъй ли? Какви по-точно? — полюбопитства Рубън.
— Софтуер за компютъра, дрехи, вино. Страхотна познавачка е на вината.
— Какви дрехи? — не мирясваше Рубън.
— Интимни — отвърна с поруменяло лице Милтън и ожесточено затрака по клавиатурата на лаптопа си. Рубън понечи да изкоментира нещо, но прехапа устни, срещнал свирепия поглед на Стоун.
В купето се възцари продължително мълчание.
— Е, добре — обади се най-сетне ръководителят на групата. — Слушайте внимателно какво искам от вас.
Стоун изложи плана си, нахлупи стара шапка, която измъкна от раницата си, след което подръпна каишката на Гоф и излезе от колата. Преди това взе резервния мобилен телефон на Милтън и го пусна в джоба си. Рубън и Кейлъб останаха да наблюдават обстановката, а Милтън прекоси платното и се насочи към къщата на Джонсън. Задачата му беше да регистрира всеки, който прояви някакъв интерес към Стоун. Тази роля му беше поверена поради простия факт, че през цялото време на гонитбата по реката той беше останал на дъното на лодката и убийците нямаше как да го видят. Сега трябваше да позвъни на резервния си телефон и при най-малкото подозрение.
Стоун закрачи бавно по тротоара. Гоф побърза да се изходи в корените на близкото дърво, а той се наведе и прилежно почисти мястото със специална метличка и лопатка.
— Добро куче — прошепна Стоун и погали рошавата му глава. — Много те бива за скрито наблюдение.
Когато се изравни с къщата, от входа изскочи мъж с полицейско яке, който държеше голям кашон, омотан с тиксо.
— Ужасна трагедия — подхвърли с леко въпросителна интонация Стоун. Полицаят го подмина мълчаливо и подаде кашона на жената, която седеше в най-близкия събърбан. Гоф започна да души дървото пред входа, а Стоун се възползва от това, за да огледа някои детайли около къщата и съседните имоти. На ъгъла беше паркирана кола без отличителни знаци, с работещ двигател. Сърцето му се сви при вида на човека зад кормилото, но лицето му не потрепна.
Очите на Тайлър Райнке го пронизаха за миг, после отново се насочиха към къщата. Очевидно не позна човека, когото замалко не застреля предишната нощ. А Стоун се поздрави за предвидливостта да промени външния си вид. Въпросът сега беше къде е вторият.
Продължи надолу по улицата, свърна зад ъгъла и веднага звънна на Кейлъб. Запозна го с разкритията си, след това се обади на Милтън, който минута по-късно се присъедини към него.