— Сигурен ли си, че е той?
— Абсолютно. Сега трябва да разберем къде е партньорът му…
Телефонът изжужа и той натисна бутона за връзка.
— Рубън току-що засече другия! — съобщи с напрегнат глас Кейлъб.
— Къде?
— Разговаря с някакъв агент на ФБР пред къщата на Джонсън.
— Елате да ни приберете — разпореди се Стоун, обясни къде точно се намират и добави: — Не продължавайте по онази улица. Не искам да минавате покрай къщата и колата. Завий по първата вляво, после веднага вдясно. Ще чакаме на пресечката.
Докато чакаха, Милтън се наведе и вдигна някакво парче вестник, подмятано от вятъра. Внимателно го сгъна няколко пъти, след което го пусна в близкото кошче за боклук.
— Хей, Милтън! — втренчено го изгледа Стоун. — Снощи пипа ли предсмъртното писмо на Патрик Джонсън?
Милтън не отговори веднага, но притесненото изражение на лицето му казваше всичко.
— Как позна, Оливър? — прошушна той.
— Тези хора по някакъв начин са разбрали, че сме били там. Сигурен съм, че не са ни видели, но вероятно са се върнали при трупа и са забелязали, че писмото е пипано.
— Аз… Аз…
— Знам, знам, просто си искал да провериш.
Причините за безпокойството му бяха напълно основателни. Мократа хартия е отлична база за пръстовите отпечатъци. Сега въпросът беше какво още е пипал Милтън. Не искаше да му го задава в момента, тъй като имаше опасност да го тласне към поредния пристъп на паника.
Колата плавно спря до тротоара и двамата бързо се качиха. Кейлъб измина няколко пресечки, откри свободно място за паркиране на една оживена улица и ловко вкара шевролета в него.
— Ще рискуваме ли да ги проследим? — попита Рубън.
— За съжаление колата на Кейлъб си личи отдалеч — поклати глава Стоун. — Ако усетят, че ги следим, и си запишат номера, ще го чакат пред къщата му още преди да се е прибрал.
— О, господи! — проплака Кейлъб и инстинктивно се вкопчи в кормилото.
— Тогава какво ще правим? — попита Рубън.
— Казахте, че вторият разговарял с някакво ченге от ФБР, но агентите на ФБР не разговарят с обикновените граждани. Знам го от опит. Което означава, че тия приятели най-вероятно са от силите на реда.
— Може да са от НРЦ, където е работил Джонсън — добави с напевен глас Милтън.
— И аз си го помислих — кимна Стоун, понижи глас и добави: — Картър Грей…
— С тоя пък хич няма да можеш да си поговориш — беше коментарът на Рубън.
— Мамка му! — изруга Кейлъб, забил поглед в огледало за обратно виждане. — Това май е тяхната кола!
— Не се обръщайте! — заповяда Стоун. — Кейлъб, поеми дълбоко дъх и се успокой! Рубън, смъкни се надолу да скриеш размерите си! — Раздавайки команди, той свали шапката от главата си и се сниши. — Кейлъб, могат ли да ти видят номера откъм улицата?
— Не, разстоянието между предната и задната кола е твърде малко.
— Добре. Ще изчакаш да отминат, а след десет секунди ще потеглиш в обратна посока. Милтън, ти почти не се виждаш на задната седалка. Искам внимателно да се надигнеш и да провериш дали ни наблюдават. И същевременно да ги огледаш по-добре.
Кейлъб напълни дробовете си с въздух, който изпусна едва след като колата на непознатите ги подмина.
— Не се взирай в тях! — шепнешком го предупреди Стоун, изчезнал напълно под нивото на облегалката.
Колата продължи по улицата, стигна до пресечката и зави наляво.
— Милтън?
— Изобщо не погледнаха към нас.
— Добре. Карай, Кейлъб.
Шевролетът бавно се измъкна от редицата паркирани коли, стигна пресечката и зави надясно. Стоун зае нормално положение на седалката и тихо заповяда:
— Всички си отваряйте очите, защото може пак да изскочат отнякъде!
После се обърна назад и попита:
— Какво видя?
Милтън даде доста подробно описание на двамата мъже в колата; беше забелязал и вирджинската й регистрация.
— Да вървим при ченгетата — предложи Рубън. — Всеки ще подкрепи показанията на другия.
— Не! — отсече Стоун. — Трябва да ги пипнем, преди те да са ни пипнали, забрави ли?
— Как? Особено ако се окаже, че убийците са представители на властта!
— Като правим това, което клубът „Кемъл“ умее най-добре — да търсим истината.
— Можем да започнем с проверка на регистрационния номер — обади се Милтън. — Не беше служебен, значи може да извадим късмет да е била личната кола на някой от двамата.
— Имаш ли човек в Автомобилната инспекция, който ще ти направи подобна услуга? — погледна го със съмнение Рубън.
— За бога, приятелю! — възкликна почти обидено Милтън. — Аз съм в състояние да проникна в компютрите на Пентагона, та една Автомобилна инспекция ли ще ми се опре?