25
В приземния етаж на НРЦ имаше великолепно оборудвана фитнес зала, която практически никой не използваше поради липса на време. Но в съседното помещение, значително по-малко, все пак имаше един човек.
Облечен с шорти и бял потник, Том Хемингуей седеше на пода с кръстосани боси крака и затворени очи. Миг по-късно се изправи и зае характерна за източните бойни изкуства стойка. Страничният наблюдател несъмнено би решил, че това е стартовата позиция на кунг фу или карате, но сигурно би бил изненадан да научи, че в буквален превод „кунг фу“ означава „способности, придобити чрез упорит труд“. Което означаваше, че и играчът на бейзбол би могъл да постигне добро кунг фу.
По време на годините, прекарани в Китай, Хемингуей се беше запалил по местните бойни изкуства — най-вече за да се пригоди към околната среда и да намали или елиминира онези физически различия, които се дължаха на расовата му принадлежност — преди всичко на русата коса и сините очи.
Преди да започне тренировката, той прекара цял час в медитация. Благодарение на дългогодишните занимания с бойни изкуства ставите, сухожилията и различните мускулни групи по лицето и тялото му бяха придобили изключителна еластичност и здравина. Притежаваше почти свръхчовешко чувство за равновесие. Веднъж прекара шест часа под силен дъжд и ураганен вятър на покривния корниз на един небостъргач, чиято ширина не надвишаваше три сантиметра, докато 21 етажа по-долу банда колумбийски убийци го търсеха безуспешно. Пръстите му притежаваха такава сила, че при ръкуване задължително си напомняше да ги контролира. Но въпреки това много хора се оплакваха от прекалено якото му стискане.
Когато приключи с тренировката, взе душ и облече всекидневните си дрехи. Пръстите му несъзнателно докоснаха татуировката от вътрешната страна на ръката, малко под сгъвката. Тя се състоеше от четири китайски йероглифа, които в превод означаваха „Безкрайна лоялност в служба на родината“. Причината да бъдат там беше една любопитна история, която му бяха разказали преди години.
Прочутият генерал Юе Фей, служил вярно на южната династия Сун, се оказал под ръководството на маршал, който преминал на страната на врага. Отвратен от тази постъпка, Фей напуснал бойното поле и се прибрал у дома. Майка му не одобрила тази постъпка, заявявайки, че защитата на родината е дълг на всеки воин. Накарала го да се върне, като преди това татуирала на ръката му въпросните йероглифи. Хемингуей бе чул тази история още като дете, но никога не я забравяше. С татуировката се бе сдобил след една особено трудна мисия на ЦРУ, когато сериозно мислеше да зареже всичко. Тя му бе помогнала да превъзмогне съмненията си и да продължи да работи. Но днес вече не беше толкова сигурен, че е постъпил правилно.
Подкара към скромното си жилище на Капитолийския хълм. Веднага след като се прибра, се насочи към кухнята и се зае да запарва любимия си черен чай. Няколко минути по-късно взе подноса с каничката и две чаши и отиде в малкия хол.
— Чаят ще изстине — подвикна към спалнята той.
Нещо изтрополи зад вратата и на прага се появи висок мъж.
— Как усети, че съм тук? — попита той. — Дрехите ми не излъчват никаква миризма, събух си обувките и половин час се опитвам да не дишам. Как разбра?
— Излъчваш силна аура, която няма как да скриеш — усмихна се Хемингуей.
— Казвам ти, понякога наистина ме плашиш! — изпъшка капитан Джак, после се засмя и пое чашата, която Том му подаде. Седна на масата и кимна към китайския пейзаж на стената. — Хубав е.
— Бил съм на това място — каза Хемингуей. — Баща ми харесал картината, а също и няколко скулптури от династията Шан.
— Страхотен човек е бил посланик Хемингуей. Не го познавам, но много съм слушал за него.
— Беше държавник — отвърна Том и отпи глътка чай. — Порода, която в днешно време е на изчезване.
Капитан Джак замълча. Очите му замислено се спряха върху лицето на домакина.
— Опитах се да прочета нещичко от поезията, която ми предложи — каза след известно време той.
— Е? — вдигна глава Хемингуей. — Какво е мнението ти?
— Че трябва да поработя върху китайския си. — Капитан Джак остави чашата на масичката и смени темата. — Казвай какво е това важно нещо, което трябва да свърша лично.
— Картър Грей ще присъства на церемонията в Бренан.
— По дяволите! Май си заслужава една среща лице в лице. Как искаш да процедирам?
— Размяната винаги е била проблематична. Несигурността си остава независимо от усилията ни. Но присъствието на Картър променя нещата. Вече можем да сме спокойни.